Онези, които желаеха по-спокоен живот, отдавна бяха напуснали северните провинции. Бягаха предимно потомствените аристократи. Повечето хора обаче оставаха и изчакваха бедствието да премине. Подир Гибелния порой нивите даваха удивително богати реколти и малцина земеделци се решаваха да зарежат доходоносните си поля. Затова въпреки есенната стихия, обилно жънеща човешки и нечовешки животи, Северът не опустя. Хората свикнаха. Приспособиха се.
„Лееща се от небесата Смърт?! Чудо голямо! Ще потърпим малко и толкоз. И по-лоши неща сме виждали..."
- Трябва да бързаме - сподавено хриптеше Сидри, който още не можеше да се съвземе от уплахата. - Пороят ще довтаса след броени дни, тъкмо колкото имаме, за да се промъкнем през мочурищата, ако не се влачим. Нататък, виж, ще е по-лекичко, под каменен покрив. Ама мочурищата...
- Стига си пелтечил „мочурищата", та „мочурищата"! - с великолепно подчертано презрение го прекъсна Кан-Торог. - Боиш се от блатните твари ли? От бабините деветини! Нямай грижа, ние ще ги оправим. Нали заради това ни нае?
Сидри изведнъж целият се сви като изсушена гъба и припряно закима в съгласие.
- Щом е така, не се тревожи. Ще пристигнем, където трябва като по имперски друм. По-добре сподели как ще е след мочурищата - под планината?
- Очаква ни... пещера - прошушна джуджето. - Пещера, от която вони на Каменна чума...
- Каменна чума ли? - прихна Тави. - Ако е истина всичко онова, което съм чувала, просто ще сипем вътре повечко джу-джемор и ще изчакаме мерзостите да изпогинат.
Лицето на Сидри се изкриви в страдалческа гримаса.
- He... Soto...
- Говори на общоимперски, глупако! - яростно изсъска Тави. - За Ондуласт ли ти е домиляло, май отдавна не си го виждал?!
Джуджето мъчително преглътна, но гърлото му остана сухо.
- Няма да стане с джуджемор. Каменната чума не е това, което разправят по тържища и ханове... където и да си го чула. Тя... се появява там, където е била надвита или низвергната Силата на джуджетата,
- Suuraz Ypui... Колкото по-велико и богато се е проявявала някога Силата тук или там, толкова по-страшно е по тези места после... Сякаш природата й е обърната с хастара навън, с опакото! Това пак е същата Сила, ала лишена от величие, превърнала се е в своя уродлива сянка. Прекосяването на мочурищата няма да е тежко. Блатните ужасии ще са само загрявка, уважаеми Волни... Трудното ще почне отвъд прага на Aеkzur Podrang. Главата си залагам.
- Aеkzur Podrang... - замислено отрони Тави. - Хранилището на бляскавото богатство...
- Централната съкровищница на Aabisigaa Oorunn, Подземното племе -сухо уточни джуджето. - Някога пещерните зали са били отворени за всички. Всеки е бил добре дошъл, дори онези отрепки - ппиогшес! - орките! Но даже те не са дръзвали да оскверняват святото място, красотата е впечатлявала дори и тях... - Сидри се оклюма. - Уви, тези времена останаха в миналото. Каменният престол бил остърган, а скъпоценната му украса и царските пояси попаднали в императорската хазна... Затова и джуджетата напуснали залите на Aеkzur Podrang - не можели да понасят гледката. Основали нови царства, изсекли в костите на планините нови тунели... а старите столици се превърнали в свърталища на Мерзост, по-отвратителна и страшна от всички орки, гоблини, таласъми и коболди взети накуп...
- Твърдиш, че въпросната безименна Мерзост ни причаква под планината ли? - спокойно запита Кан-Торог.
- Точно това твърдя. Но за вас тези твари няма да останат безименни. Доста доблестни воини от джуджешкото племе платиха с живота си, за да мога сега да ви разказвам тези неща. Мерзостните създания, поне повечето, притежават вълшебна дарба, способни са да преминават през стените, да летят, да изтриват следите си...
- Друго? - присви устни Тави. - Какво друго има зад прага на твоя скъпоценен...
- Тихо! - в един глас й се сопнаха Сидри и Кан.
- Не, нека си каже! - сърдито тропна с крак девойката. Джуджето отбягваше очите им и мънкаше, сякаш го притискаха с воденичен камък:
- Там може да се случат какви ли не други изненади... като почнеш от дивите устрели-хледи, та свършиш с всичките изроди, които се укриват от Гибелния порой...
- По-добре да са те - пренебрегна опасенията му Волният, -отколкото маговете.