Сидри чак забрави уплахата си от учудване:
- Те пък откъде-накъде ще се набутват там?
- Из околностите на Каменния скелет върлуват иманярски банди -предупреди Тави. - А сред тях се срещат и доста силни вещери. Освен това, Небесната дъга не е изоставила плановете си да организира издирване на скъпоценни минерали. Иманярите навярно лагеруват някъде край централния вход в пещерите.
- Ама ние не сме тръгнали към главната порта! - плесна с ръце джуджето, възмутено от излишните приказки.
- Така е, ала отдавна ме сърбят ръцете да посетя този лагер! - кръвожадно заяви Тави.
Кан присмехулно изви вежди.
- За подобни развлечения ти трябва войска или поне отряд от мои конници, защото чародейството ти там ще е безполезно.
- Питай Ондуласт, за него бе достатъчно! - не му остана длъжна девойката.
- Тамошните вълшебници не са като тези тук. Тия са зачислени към простата градска стража - намръщи се Волният.
- Щом е тъй, защо Дъгата не изтреби иманярите? Откога е почнала да понася конкуренти! - инатеше се Тави.
- Че защо им е да го правят? Иманярите са нещо като плашило. Всички знаят, че се навъртат край Каменния скелет -така никой не смее да приближи древния дворец на джуджетата. А дори и да намират нещо ценно, после нали го продават на Седмоцветието? Пък и не вярвам да изровят нещо кой знае какво - никой иманяр не се завира надълбоко, въртят се само по горните гротове.
- Ами ние?
- Ние ще стигнем зад предела на пределите, в дълбината на дълбините! - тържествено й отвърна Сидри. - Услугите на вашите мечове, уважаеми Волни, струват скъпо, но Скалният престол вярва в успеха ни.
- Вместо голата вяра бих предпочел още десетина души от моите хора - вметна Кан. - Ала почитаемите джуджета са скъперници, досвидя им се златото ли, нямат достатъчно ли...
- Имаме злато да купим Кръга на капитаните - моментално се наежи джуджето. - Само че за какво ни е цяла армия!
- Тави и аз можем да надвием петдесетина огрета, пет-шестстотин гоблини, а вислюгите и вампирите изобщо не ги броя. Ала съществуват твари, против които „Воинският завет" повелява да се бият не по-малко от шестима - без капка смущение отвърна младият Волен. - Не съм аз онзи, който ще оспори мъдростта на предците, изложена в тази книга. Щом са казали шестима, значи толкова трябва да бъдат. То е ясно, че когато няма друга възможност, действаш сам-самичък и против върховен маг, но защо, обясни ми, трябва да се набутвам в шамарите нарочно? Племето на Волните не е загубило нито една война, спазвайки повелите...
- Освен междуособните - изръмжа джуджето, но достатъчно тихо, за да даде възможност на юношата да се престори, че нищо не е чул.
- Ние не сме загубили нито една война - продължи той невъзмутимо, -макар че сме се сблъсквали в различни времена с всички раси по света, защото твърдо знаем къде свършва юначеството и започва глупостта. Каменният престол постъпи неразумно, когато реши да наеме само нас двамата. Не упреквам лично теб, Сидри, разбирам, че само изпълняваш волята на управниците си... и все пак...
- Тъкмо понеже, както забеляза, съм само изпълнител - язвително парира джуджето, - не мога да ти отговоря никак! И така, почитаеми, има ли още нещо важно за казване? Ако няма, предлагам да идем да си починем. Утре призори тръгваме на път. Припасите са готови. - Сидри яростно почеса брадата си и додаде: - Как ме уплаши проклетият Ондуласт! Странно, преди този хан минаваше за безопасен...
- Всички неща се менят - мъдро заключи Кан-Торог. - Да вървим да починем.
Вълшебникът на Орден Арк спеше като невинен младенец. Бе повече от глупаво да се завижда на такива като този некадърник, ала способността да се спи по този начин предизвика у Фесис въздишка.
„Как смее да хърка така безгрижно? Същински праведник! Все едно не е клал преди това нещастниците в черно и сребърно, не е принасял в жертва на своя Вечен пламък специално купените от селата деца..."
Фесис често се стряскаше нощем - в кошмарите му нахлуваха всички убити от него хора. С плашещо постоянство тези призраци се явяваха в сънищата му и го проклинаха със задгробни гласове: „Защо ни лиши от живот, злосторнико, та ние само изпълнявахме своите задължения, най-добросъвестно ги изпълнявахме!"
Призраците имаха право. И той го знаеше. Знаеше също, че работата в Сивото братство не гарантира чиста съвест. Бъди готов да премахнеш всеки, който пречи на изпълнението на заповедта! - повтаряха и потретваха основното си правило ветераните от Сивото братство на всеки новак, сякаш искаха да го набият в главата му с бойни чукове.