Бъди готов на всичко!
Фесис дълго се бе надявал, че ще има късмета да не стигне чак до „всичко".
Ама стигна. При последната задача.
Поръчали му бяха да се промъкне в един замък и да открадне от там една вещ. С каква цел? Не му се полагаше да го знае. Младежът дълго изкачва отвесната стена, а щом най-сетне достигна терасата, безшумно прескочи парапета... и налетя право на две девойчета от прислугата. Бяха на не повече от шестнайсет. Защо се бяха появили тъкмо там, кой от Подземните богове ги бе довял насам - той не знаеше. По старателно сресаните коси и твърде чистите им, оскъдни рокли, предположи, че са се гласели за любовна среща.
И тогава Фесис, който се славеше като специалист по безкръвни операции, опита да избегне най-лошото. Имаше избор. Трябваше или да зашемети слугинчетата, или да им подшушне - „Спокойно, сладурани, дошъл съм да тараша господарите ви, големи изедници са, нали? Трайте сега, а за довиждане ще ви подхвърля нещо...". Би могъл и да ги омагьоса, разполагаше с всичко необходимо за целта. Ала момичетата се оказаха прекалено предани слугини и не му оставиха избор.
Нещата тръгнаха на зле - Фесис успя да зашемети едната, но другата се оказа твърде ловка и това я погуби. Тя се отскубна от него и понечи да хукне към арката в дъното на коридора, откъдето се лееше светлина и се чуваше весела глъчка.
Фесис можеше да я пощади. После с лекота би се изплъзнал от преследвачите. Ала задачата щеше да остане неизпълнена. Сивото братство не обичаше провалилите се.
И ръката на младежа реагира сякаш сама. Изпреварвайки разсъдъка...
Тялото й се сгърчи в ужасна агония, сразено от тайния удар на Сивите братя, който парализираше жертвата я обричаше на невъобразимо мъчителна смърт. Фесис прекрачи момичето и като смок се шмугна в широката паст на близкия отдушник...
В края на краищата изпълни поставената задача. Получи поредната похвала от Братството и се сдоби с нощни кошмари. За нещастие запомни добре лицето на клетото девойче, дори дребната бенчица на лявата й скула. И тази бенка го измъчваше насън всяка нощ, щом склопеше очи.
Може би затова Фесис мразеше нощта и предпочиташе да не спи тогава.
За да си почине и да възстанови силите си подремваше през деня - изглежда сенките на мъртвите не съумяваха да преодолеят бариерата на слънчевата светлина и да се вмъкнат в съня му. Ето защо, изпълнявайки заръката да следи какво крои Орден Арк, Фесис бе принуден да се нагажда към техните навици. Служителите на Вечния пламък очевидно смятаха, че сливането с Абсолюта изисква обилно и сладко спане. И, съответно, не си отказваха -освен ако нямаха особени задължения.
Някъде след полунощ младежът от Сивото братство се отърси напълно от нервния сън, който го бе надвил, и погледна надолу. Там тихичко посвирваше с нос вълшебникът, когото в ордена наричаха Илмет. Беше от младите и способни честолюбци - лично избран от командора, негов клиент и любимец, негово творение. Такива като него не бяха момчета за всичко. Нямаше логика да разкарват точно Илмет на бегом до Хвалин, уж за да засвидетелстват уважение към девиците от Орден Солей.
„Нещо далеч по-важно те е довяло в града, драги ми Илмет, много по-важно. Толкова поверително, че господарите ти от Орден Арк не са поели риска да наемат, както обикновено, куриер от нас. Макар че... кой ги знае Бащите на Братството? Може пък да са получили такава поръчка. Нищо чудно аз да съм подсигуряващият, или... Не, по-добре да не мисля нататък. Формално заповедта ми е ясна и простичка: Докладвай на Братството всяка стъпка, мигване на окото или ходене до нужника на уважаемия Илмет!"
Фесис се нацупи и мислите му поеха в друга посока. „Да докладвам! -рече си ядно. - Водачите на Братството се имат за прекалено голяма работа! Вярно, нямат равни на себе си по отношение на задкулисни маневри, интриги, нагаждане... И с това искат да убедят всеки под слънцето, че Небесната дъга не е изяла Братството само благодарение на старанията и умелите ходове на Бащите! Дрън-дрън ярина! Дъгата остави Сивото братство на мира само за да го употреби вместо маша. Най-удобната маша за бъркане в тихата жарава на свирепото подмолно съперничество между отделните ордени, съперничество, което остава скрито за очите на деветдесет и осем души от всяка стотина жители на Империята... Ако не и Деветстотин деветдесет и осем от хиляда! А то не е толкова трудно да бъде забелязано, достатъчно е само да ги погледаш на съвместните им срещи - сътрапезниците се ритат под масата, докато прелюбезно си се усмихват един на друг... И с помощта на Братството си правят гадости. Бащите знаят всички кирливи ризи на Дъгата, ала ако тръгнат да я изнудват, тя ще размаже Братството като комар, без даже да замахва с пълна сила - ей-така, пътьом. И нашите умни татковци го знаят, колкото и да се надуват пред глупавите народни и аристократични маси... Жалко. Но ако Братството пожелае, би имало съвсем реални шансове да..."