Слабо шумолене, което приличаше на ровене на мишка, прекъсна размишленията на младия наемник.
Фесис не помръдна, нито един мускул не трепна по тялото му. Той винаги заспиваше в поза, която позволява максимална отмора, но без да му пречи да реагира мигновено. Пръстите си лежаха върху скритите оръжия, тайните пружини бяха готови да изстрелят...
В ъгъла нещо отново зашумоли. А след това под гребенът на покрива, над тавана светнаха две въгленчета, които се разгоряха като мокри фитили на лампа. Очи.
Фесис дишаше дълбоко и равно. Може би съществото умееше да чете по човешката аура и различаваше дали човек будува или се преструва на заспал. Сивият наемник обаче не се безпокоеше, защото за разлика от колегите си в Братството, той имаше дарбата да имитира душевната сянка на спящ човек.
Съществото в ъгъла задраска с нокти по дъските, ала без да предприема нещо.
„Странно. Защо вдига шум, вместо да напада, стремително като усойница!? Какво чака, демони да го..."
- Чакам да престанеш с циркаджийските си номерца - недоволно промърмори онова в ъгъла.
- Ама ти ли си, бе! - ококори се Фесис.
- С друг ли имаш среща? - жлъчно запита съществото. - С някой Dargafi ио^одд, може би?
Фесис гнусливо сбърчи нос. Дхеаргаан Уотхойог, както приблизително би могло да се произнесе на човешки език, бе един от Шесторката световни Демони. Според джуджетата, този урод владееше всички земни Сили. Едното от задълженията му беше да се грижи за разложението на непогребаните трупове.
- Отдавна не бяхме се виждали - каза фесис, като прогони от мислите си гадния образ на Dargan ио^одд.
- Нося ти писмо.
- От леля Аглая?
- Точно така. - В ъгъла нещо тежко изтропа и съществото изскочи от мрака, Фесис не се почуди как е влязло, въпреки че лично бе затворил люка за надолу, а малките прозорчета на тавана имаха яки решетки - подобни твари си имаха свои начини.
Гърбавото космато създание с четири мощни лапи и зъбата муцуна, което донякъде приличаше на много едър вълк, застана пред сивия наемник.
- Не можа ли да намериш по-подходящ момент да ми носиш писма? Изпълнявам задача. - измърмори Фесис недоволно.
- Как пък не. Все теб да гоня - грубо отвърна съществото. - Разглезил си се, ама леля ти ще те оправи...
- Откъде-накъде всеки се чувства задължен да ме „оправя"? - изненада се Фесис. - Хайде, давай писмото, стига си ме зяпал...
Сгънатият в плътен квадрат пергамент изникна от въздуха право върху протегнатата му длан.
- Леля не може ли да пише на хартия? Защо непременно трябва да се фука с пергамент от обезлюспена драконова кожа? - иронично подхвърли младежът. - Моля те като приятел, кажи й да престане да пръска пари за дреболии!
- Щом държиш, непременно ще й предам - обеща съществото. - Но защо? Така или иначе трябва да напишеш отговор веднага, леля ти много настояваше. Скарай й се сам.
- Веднага ли?! Защо точно когато паса не кой да е, а магьосник от Арк, леля изведнъж настоява да седна да й пиша, и то веднага?
- Какво толкова! Твоето магаре кърти долу като набозало се сукалче.
Не се превземай!
- Уф, потрай, ако обичаш...
Фесис счупи восъчния печат - впоеното във восъка заклинание го разпозна и слабо проблесна.
Леля Аглая имаше основания да пише върху драконов пергамент. Ако печатът се счупеше от друг - не от онзи, за когото бе предназначено писмото - кожата му щеше да се покрие с пламъци, които само специална магия можеше да угаси. Това предварително вкисна младежа. Очевидно вестите щяха да са сериозни.
„Все едно си нямам други грижи!"
Само по себе си писмото бе знак, че е станало или става нещо. Леля Аглая пишеше рядко.
Започваше с Мили нехранимайко. Следваха обичайните упреци, задето още не се е оженил, нито е продължил фамилния занаят. Поне до вкъщи да се отбивал, колкото съседите да не му забравели очите. А и къщата била старичка, трябвало да се ремонтира, наоколо всичко било спретнато, а неговата била направо срам за гледане! Ето, Клара Хюмел довела онзи ден порасналата дъщеря на поредната си (трета) братовчедка, която (естествено) била забележителна, чудесна, нежна девойка. Все се опитвала да развърти метлата из стаите, да сготви нещо в кухнята, а и много се интересувала що за непрокопсаник е господарят на тази съборетина... Та кога най-сетне - питаше писмото патетично - непрокопсалият племенник, господин Фесис, ще си домъкне дирника у дома? И кога ще иде в църквата, където е редно да се помоли и изповяда, да получи причастие от ръката на Негово преосвещенство епископа, да влезе в правия път и да му се опростят греховете?