- Разбрах, разбрах - припряно се съгласи съществото. - Ще го занеса и ще предам каквото заръча... ама без последните думи. Става ли?
- Чудесно - хладно отвърна Фесис и загърби пратеника, които постоя намясто, сякаш искаше още нещо да каже, ала после изведнъж изчезна като пламък на духната свещ.
В късната нощна доба Черният град изглеждаше още по-черен, сякаш изгревът никога нямаше да настъпи. Уморените от продължителното препускане коне стояха с клюмнали глави. Стражата от Волни воини, които за разлика от животните сякаш не знаеха що е умора, бе замръзнала на седлата с каменни лица, по-непроницаеми от зидовете наоколо. Императорът разреши на арбалетчиците да слязат от конете си, за да се поразтъпчат - човеците бяха доста по-слаби от Волните, нямаше смисъл да ги изтощава.
Ала повелителя дори не помисли за отдих.
Бяха посетили катакомбите. Зад гърба им, в миналото бе останало отвратителното приключение: зловонното съскащо дихание в мрака, щракането на арбалетите, които с пукот пробиваха дебелата зеленикава кожа, мълчаливите яростни Волни, ожесточено кълцащи с мечовете си тромавото туловище на чудовището... Мечът на Императора бе пронизал мозъка на гадината, ръката бе усетила през дръжката как стоманата пробива люспестата броня и костите на черепа.
„Това бе... сладко. Бе славно! Ала струва ли си да се приема на сериозно, след като тази гореща и потна схватка в миризливата подземна галерия не бе нищо повече от вид самозабрава? Начин да избягам от себе си... Не, истинските владетели не правят така. Ако са си поставили за цел да отърват своите поданици от пълзящите из градските подземия чудовища, те постъпват по-умно, по-радикално. Просто не бива да слушат идиотски съвети, а да напишат указ за незабавно изпълнение - точка първа: да се зазидат всички дупки, водещи в катакомбите; точка втора: да се пусне през последната летлива отрова. Изпаренията й ще накарат тварите да си прегризат взаимно гърлата, а победителите ще се издушат - само трябва да се изчака. Така постъпва един читав владетел. Не хуква да се прави на легендарен юнак с гол в ръката меч!
Да... Владетелите са длъжни да постъпват разумно... И все пак -откъде се пръкна онзи гигантски червей?"
Императорът не помнеше да е чел за него във фундаменталния труд на маговете-граматици - „Класификация на дракони и други мерзки твари". А там бяха описани всякакви гнусни нечовешки, че и неживи твари.
„Дали е редно да предупредя ръководителите на Небесната дъга? Ако не друго, поне ще си размърдат мозъците и ще покихат в прашните книгохранилища. Да, струва си. Нощният лов на Императора няма да остане тайна за тях, нека го научат лично от владетеля, вместо от докладите на своите съгледвачи."
Императорът плъзна взор по мръсната улица, стисна устни и си отбеляза да накара кмета на този квартал да съжалява. Очите му се спряха върху полюшван от вятъра фенер. Трескаво мигащите отблясъци играеха по табелата на някакъв хан -едно от безбройните подобни заведения в Черния град, където местното население се отпускаше и гуляеше, за да забрави поне за малко мизерното си съществувание. Напоследък по такива дупки се навърташе и знатната имперска младеж - на лов за нещо по-екзотично...
„Дали пък да не хвърля едно око? С какво ли се развличат?"
Императорът още се двоумеше, когато тежката висока врата на хана изскърца и се отвори. Появи се прегърбена клатушкаща се фигура, която непохватно се омотаваше в дрипаво тъмно наметало. Залитайки, непознатият закрета по улицата - право срещу императорската свита.
Владетелят още по-плътно стисна устни. Не понасяше пияници. Не изпитваше нужда да се „натаралянква" или „отцепва", затова гледаше на любителите на алкохола - от слуга до магьосник - с неприкрито презрение.
Внезапната поява на човека от кръчмата накара Волните моментално да сгъстят редици. Посъвзелите се арбалетчици рязко вдигнаха оръжие.
Войниците в личната стража на Императора бяха задължени да виждат във всеки приближаващ се минувач наемен убиец, буйстващ луд или друга потенциална заплаха.
Кер-Тинор, капитанът на екскорта, смушка коня си и пресрещна нощния гуляйджия. Сабята на Волния вече бе готова за бой.