Императорът мрачно следеше изкусните ръце на чародея.
„Защо, защо, защо тези знания трябва да бъдат само за избрани, а не за всеки нуждаещ се?! Как Гахлан може да се забавлява редовно с красивите си ученички от академията, след като в същото време из близките села умират деца? Ден и нощ, от най-проста треска - мрат... И какво като родителите им не се трогват кой знае колко: едно умряло, друго ще си родим... Онези дребосъчета хъркат като старци и се задушават в треската, напразно викат за помощ мама и тате... За тях няма връщане от отвъдното, няма да ги родят отново... На дъртия мръсник обаче не му пука. Като пръч е, използва магията повече за оная си работа, отколкото в името на ордена или Империята... А би могъл толкова лесно да спаси бебетата, които умират от най-прости болести!"
Императорът присви очи и вдиша дълбоко, за да овладее гнева си... ала вместо това с още по-голяма злоба си помисли:
„Ти загуби в крайна сметка, Сежес! Ти искаше да калиш душата ми, да вкоравиш сърцето ми, кучко, да стана безчувствен, ням и глух за чуждото страдание... и донякъде успя, признавам. Ала никога няма да гледам спокойно, когато гинат деца. Защото онези двете дечица Дану са с мен. И момченцето, и по-голямата му сестричка. Така Небесата наказват всеки убиец. Всеки. Страхът и заслепеността не са оправдание. Миналото се връща, Сежес. Връща се, за да ме накаже... и спаси..."
Старият магьосник с тихо пъшкане се изправяше. Страшната рана в плоския мускулест корем на Кер-Тинор забележимо зарастваше.
- Нека полежи така още малко. Щом разрезът се затвори, тогава може да го пренесете... уххх... Я сега да се запознаем с животинката, дето ми отвори толкоз работа...
Магьосникът тъкмо пристъпи към мъртвата твар, когато пристигна Сежес. Вълшебницата не се появи в пръстен от сини искри - долетя върху дребен млад дракон с изрязани огнено-носни жлези.
- Какво е станало?... Какво е това, Гахлан?
- Къде са Реваз и Митара? Мисля, че това-то не е от твоята компетенция - свадливо измърмори старецът, опипвайки овъглената лапа на страшилището.
- Тук не е подходящо място за опознаване и изследване! -рязко каза вълшебницата. - Ще го занесем...
- В нашата кула - прекъсна я Гахлан. - Лабораториите ни са къде-къде по-добри... Не ми пречи сега!
Той надничаше в ужасната паст на двуличника и броеше зъбите.
И внезапно челюстите трепнаха! Още миг - и пръстите, а може би цялата ръка на чародея, щяха до потънат в гърлото. Гахлан дори не мигна.
- Стой мирен! - сопна се той на мъртвата твар, сякаш хокаше кон или магаре.
Челюстите стреснато замръзнаха.
„Нищо не разбирам - леко се намръщи Императорът. - Нима не съм пречукал това изчадие на място?"
- Щом твърдиш, че са по-добри - съгласи се небрежно Сежес, - нека бъде вашата кула. Веднага след като дойдат останалите. Вършете си работата, колега Гахлан. Аз ще се заема с разпит на свидетелите...
Разбира се, с ваше позволение, повелителю.
Императорът кимна. Още едно унижение, на всичко отгоре пред личната стража. Маговете искаха разрешение от Императора само от приличие, и то така, че да погазят същото това приличие...
Вълшебницата се зае първо с Волните. При нападението те стояха най-отпред и видяха дори повече от господаря си. Ала войнишките разкази се оказаха почти еднакво сухи по форма и сържание: Излезе пияница, Кер-Тинор тръгна, онзи скочи, катетът падна. Императорът удари...
Докато траеше разпитът, довтасаха и останалите петима консули-представители на ордените си. Магическият съвет, който Дъгата натрапваше на Императора, бе в пълен състав. В скромната уличка на Черния град се развихри словесна битка, която по ожесточение конкурираше истинската схватка преди малко.
- Сежес! Каква е тази паплач?! Тебе питам!
- Спокойно, Треор, аз самата още нищо не разбирам...
- Бас ловя, че това са фокусите на Кутул! А нали уж имаше указ на Капитулата - експериментите в столицата са забранени!
- Кой бръщолеви клевети!? - обиди се дебелакът Фалдар, магът на споменатия орден. - Откъде-накъде пък Кутул ви е виновен?! На всички е известно, че в последно време с двулични твари се занимава Нилим от Арк! Него дръжте отговорен!
- Нилим ли? - възмути се на свой ред Реваз, представител Червения Арк. - Нилим от два месеца насам е в източните провинции! Тъкмо според решението на Капитулата! Затвори мръсната уста, Фалдар! На твое място бих седял по-нисък трева и по-тих от вода! Орденът ти взе назаем четири стъкленици девствен живак и забрави да ни ги върне! Ще премълча какво сте правили от този живак...