- Живак! - плесна с ръце дебелакът. - Много важно! Чети-стъкленици! Ами вие, бе, от една година ни дължите три дузини превъзходни вампири! Да не би да се заяждам сега за това, а?
Императорът слушаше, зашеметен като от гръмотевица. Свада? Маговете от всемогъщата Небесна дъга се карат като просяци на тържище?
Неволно стрелна с очи стражниците. Воините стояха с каменни лица. Е, да - Волните даже когато умират, се държат сякаш нищо особено не се случва, но пък стрелците с арбалетите нали са хора! Ако ще и подбрани, но поне устните им би трябвало да трепнат присмехулно, да се почешат, за да скрият насмешката си, да се поококорят поне!...
Императорът леко тръсна глава... и внезапно разбра, че всъщност войниците чуват съвсем инакви слова от устата на вълшебниците:
- Драги ми Фалдар, изказахте много проницателно съждение, достойно да бъде записано в тефтерчето ми, което винаги нося в задния джоб... О, простете, скъпа Сежес, не ви разбрах?
- Ще бъде ли любезен почитаемият Реваз да се отмести малко... благодаря ви, колега.
- Няма за какво, уважаема. Всички вършим едно дело - бдим над Империята...
- Ала толкова дръзко покушение следва да има сурови последици за виновните, колеги! Смятам за необходимо срочно да свикаме Капитулата...
- Отново мъдро мнение, почитаеми Фалдар. Вие сте извор на разума...
Императорът отново тръсна глава. От черния камък на пръстена лъхаше топлина. Магическото оръжие реагираше на заклинанията.
Появиха се двама младежи с количка - послушници от Оранжевия орден. Под ръководството на Гахлан те натовариха останките на двуличника.
Другите магове се зъбеха един на друг и продължаваха да се суетят край мястото на покушението. Сътворяваха някакви графични заклинания, от които пламваха в искри начертаните многоъгълници или плъзваше пушек с екзотична, не всякога приятна миризма. Тлъстият Фалдар грижливо чегърташе съсирената кръв на чудовището от калдъръма и я прибираше в кесийка. Реваз пък, кой знае защо, измерваше с крачки разстоянието от блокираната кръчма до мястото на схватката.
Сежес се приближи към Императора.
- Повелителю - вълшебницата спазваше външно етикета, - не се заблуждавайте. Инцидентът не е бил случаен. Става дума за зла умисъл. Покушение. Уважаемите ми колеги ще проучат подробностите, за което ще ви бъде изпратен доклад, естествено, но главното се вижда лесно. Имаме заговор, зад който стои вълшебник.
- Вълшебник? Не грешиш ли, почитаема Сежес? Къде другаде в държавата има вълшебници, които не са контролирани от Небесната дъга?
Намекът не се хареса на магьосницата.
- Чародеите от Дъгата са предани на Империята и Престола, всички до един! - сухо и хладно отсече тя. - Виновникът не е от нас. Имаше пробив в Силата... Някой се е възползвал от изтичането й. Целта му е да създаде смут и хаос в държавата. Затова, повелителю, вие се нуждаете от постоянна защита. Дъгата ще се погрижи за това. От този миг Императорът ще има постоянна свита, денем и нощем. Само магове могат да ви предпазят от непоправимото!
Императорът кимна. Късо и нервно. Нямаше смисъл да спори с кучката от Орден Лив. Прекалено добре и отдавна я познаваше, прекалено силно я мразеше. По-разумно ще е да не се препира. Ще изтърпи край себе си един магьосник, ала почне ли да възразява, тогава току виж...
- Най-малко четирима - студено рече Сежес, сякаш прочете мислите му.
- А сега ми се струва, че Императорът ще послуша съветът ми да се прибере в покоите си. Аз и Реваз ще ви съпровождаме.
Владетелят отново кимна. И дори намери сили да помисли: а, уви, тя има право..." А в следващия момент отново стегна волята си и съумя да потисне тиковете по лицето си, защото видя насреща една откровено самодоволна усмивка. Нямаше никакви съмнения - Сежес четеше мислите му. Четеше ги!
„Та нали е вълшебница... и моя наставница... тя знае кое е по-добро за мен... колкото и да не ми харесва все да ме съветват... съветите са мъдри... дано се науча сам да си давам такива... а дотогава е по-добре да слушам ордените... защото не ми мислят зло... нито лошо за Империята..."
- А смея ли да запитам, какво е търсел моят повелител в катакомбите? Що за детински риск? И още един въпрос бих искала да задам най-смирено на своя господар - откъде му е известен онзи вход към подземията? - очите на Сежес се втренчиха в неговите съвсем от близко, усещаше дишането й по устните си...
„Мръсница извратена..."
- Дръзки ли са въпросите на вярната ви слугиня, повелителю? -приближи се още два пръста магьосницата.