- За разтуха! - безгрижно отвърна той. - Благодарение на старанията на ордените, само в катакомбите може да се срещне достоен противник...
Пък и онзи червей... между другото, пратихте ли някой да огледа трупа му? Никога не съм виждал, нито съм чувал за подобен урод. Та онзи червей навярно е излапал незнайна бройка от поданиците на Империята, моите поданици, честни граждани и стриктни данъкоплатци. Редно ли е да...
- Редно ли е повелителят - присви злобно очи Сежес - да хукне подир врага, без да предупреди нас, маговете? Редно ли е моят господар да не помисли колко честни граждани, негови поданици и стриктни данъкоплатци ще загинат подир смъртта му? Смъртта, която ще настъпи вследствие подценяване на опасността! Гибелта, която ще настъпи вследствие на смутове и междуособици! Помни ли Императорът колцина от графовете и херцозите носят в жилите си кръвта на династията? Помни ли повелителят колко полкове и легиони могат да поведат споменатите благородници на път за престола? Не смята ли Императорът, че смъртта му ще отприщи война? Не смята ли повелителят, че и той е длъжен да мисли за тези неща, а не само аз, Сежес от Светлосиния Лив?... Изглежда, съм ви била твърде лоша наставница, след като не съм ви научила как следва да се държи един владетел!
По бузите на Императора плъзна издайническа гореща вълна. Той потуши яростта си и се накара да помисли:
„Да, да, правилно... как можах така хлапашки... ами ако вярно ме бяха убили... какво щеше да стане с Империята..."
И отново забеляза гадната доволна усмивчица на магьосницата.
Той си наложи да не мисли за нищо, освен за разкаяние. Махна към екскорта си:
- Връщаме се!
- Мъдро решение - с тънка подигравка отбеляза Сежес. Нека повелителят не се съмнява, Небесната дъга ще бди над него, а виновните няма да избегнат възмездие.
- Да не би Дъгата вече да има предположения кой...
- Дъгата никога не предполага, господарю. Когато Дъгата нещо твърди, значи то е самата истина. Не се съмнявайте, ще разкрием този заговор.
- Навярно някой от великите херцози пак е сънувал моята корона -небрежно подметна Императорът.
Сежес се усмихна снизходително.
- О, не... - Тя изобрази над устните си печатът на мълчанието. -Скромната слугиня на Престола от Орден Лив засега няма право да споделя недоказани хипотези... колкото до магическия ви ескорт...
- Не може ли да се мине с някакъв предпазен амулет? -старателно се нацупи като момче Императорът, хладнокръвно следейки реакцията на наставницата си.
- Твърде скъпо и продължително е, повелителю - махна нехайно с ръка Сежес. Прекалено нехайно. - Създаване на амулет трае месеци, а заговорниците могат да ударят още утре отново. Не, ескорт от адепти е по-надеждната мярка.
Пътят до двореца премина в мълчание.
ШЕСТА ГЛАВА
Цяла нощ фургонът на господин Онфим продължи да се движи през непрогледната тъма на Хвалинския друм. Виещият див двуличник още известно време следваше цирка, разчитайки на лесна плячка, но не сполучи. Накрая, втренчено във фургоните, гладното клето изчадие загуби всякаква предпазливост... и си намери белята. Налетя на една, макар и оредяла, ала все още многобройна орда авлари. Ахата чу пискливия му предсмъртен вопъл, в който й се стори, че различава отделни думи. Отчаян и безполезен, зовът за помощ, молбата за пощада, рязко секна...
Всички мълчаха. Изпъдените от господаря Онфим братчета-акробатчета седяха начумерени и наежени. Еремий Змиевластника, бе зает със сандъците, в които се намираха люспестите му питомци - горките гадини се чувстваха извънредно зле заради приближаващия се Порой. Смърт-девицата мигаше уплашено към господин Онфим, който седеше върху сандъка с парите.
Неговото мълчание й говореше, че нещо не е наред.
В ръцете си собственикът на пътуващия цирк държеше увития в зебло Immilspoeunn.
Кицум няколко пъти стрелна с очи Ахата, ала момичето Дану се престори, че не го забелязва.
„Старата лисица е усетила, че ще стане лошо. Търси начин да се измъкне. Нещо не му се вярва, че конете на господин Онфим ще спасят всички от трупата. А и произнесе името ми... Какво цели с това? За какво му е една робиня Дану? Пороят ни настига. Никой не знае дали ще го изпреварим... Ах, какво значение има това! Immilspoeunn е загубен за народа Дану! След сто години няма кой да дойде за следващия, всички Дану ще бъдат мъртви, угаснали в робство... Дано Пороят ни залее - тогава хуманусите никога няма да се възползват от нашето свещено оръжие! А когато отмине смъртоносният дъжд, най-много някой да намери една съвсем обикновена тояжка... Ох, не е обикновена, аз ли не знам това?! Който и да завладее Дървения меч ще пролее реки от кръв. Морета, даже...