Пускали стрелите си в мълчание. Не се нуждаели от команди. Военните вождове Дану, облечени в изкусно украсени брони от дървени, подсилени със заклинания пластини, стояли редом с обикновените оръженосци. Те най-добре разбирали, че днес се решава съдбата им. Твърде дълго пренебрегваните хумануси показали зъбите си, и то какви зъби! Ако съумеели да си пробият път до гората...
Хората също мълчали, докато настъпвали. Нямали сили за боен строй, а предсмъртните им вопли се превръщали в бълбукане. Лъковете на Дану биели от упор. Калпавите доспехи от дебели животински кожи със зашити костни катарами, каквито носели най-добрите бойци на човешката раса, не предпазвали притежателите си.
Над човешкото пълчище не се развявали горди знамена. Нещастните диваци вървели през плитчините, забавяни от водата, обилно смесена с кръв. Изобщо нямали представа що е то знаме. Те не проумявали за какво служи на враговете им онова трепкащо на вятъра множество от ярко боядисани парцали.
Нямали и представа от военен строй, а дори и да имали бледи подобия на фаланги, не били в състояние да се възползват в тази обстановка.
Нямали и време да се строяват. Затова атаката им била грозна, объркана... Воините вървели заедно с жени... и съдбата отредила така, че първа до редицата на Дану да достигне именно жена.
Била млада. Кафеникави мокри дрипи били залепнали за стройното й стегнато тяло на вълчица. В лявата си ръка носела увито с кожа бебе, което притискала към гръдта си. В дясната държала парче грубо заточено, по-скоро назъбено желязо, набито в груба ръкохватка. Острието не приличало на нож, нито на кинжал, а по - скоро на... нескопосен сатър, който не би вършил работа даже в кухня.
Скулата на младата жена била разсечена от случайна стрела, но тя нищо не забелязвала.
Стрела изсвирила над рамото й. Стрелецът Дану, който отчаяно дърпал и пускал тетивата, без да спира, сметнал, че по-достойна цел за изстрела му е брадатият здравеняк зад момичето, въоръжен с нещо, което наподобявало секира.
Между нея, човешката жена, и момъка Дану имало десет крачки.
Жената вървяла. Стрелецът поразил още един едър хуманус и усетил тетивата разхлабена.
Трябвали му секунди, за да я пристегне, да извади стрела и да се подготви за нов изстрел...
Жената вече била пред него.
Той погледнал мургавото лице на девойката. Очите й греели светлосини като небето. Красива дивачка. Красива като хищник преди фатален скок.
Ръката му не трепнала. Окото не мигнало. Прицелил се в сърцето й...
Тя го изпреварила съвсем за малко. Запокитила право срещу литналата стрела бебето си. Мярнаха се ръчички и крачета, разперени като на жабче, изкривено от плач личице... Стрелата почти изхвръкнала от другата страна на пронизаната шепа плът. Жената с животински рев, вече пронизана от две стрели странично, се докопала до горския момък и забила безобразното парче желязо между ребрата му. Повалила го със силата на планински трол. Умирайки, тя го възседнала като за любов и впила зъби в гърлото му...
Меч избръмчал във въздуха, главата на синеоката хубавица се търкулнала настрани...
Трима души хумануси се счепкали със стрелците. Мургавата вълна ударила в първия дребен процеп на сивозеления бент. И бентът поддал.
Дану били вещи и разсъдливи воини. Тълпата варвари разкъсала редицата стрелци - това било лошо, трябвало да отстъпят, за да върнат предимството на стрелбата от разстояние. Вождовете моментално надули сигнални рогове.
Но не било толкова просто да се откъснат от обезумелите хора. Строят се разпадал на множество схватки... скоро изчезнал съвсем. Противниците се биели сред крайбрежните дъбрави, търкаляли се по земята като зверове, драскали се, хапели, ритали...
Привечер боят утихнал. Дану загубили около петстотин бойци, хуманусите -двайсет пъти повече, без да се броят децата. Заливът бил задръстен с трупове. Никой не ги погребал. Победителите набързо превързали раните си и продължили навътре в континента. Търсели питейна вода и гори за сеч, за строителен материал, за горене... Тукашните земи имали желаното в излишък.
Мъртъвците останали да гният. Заливът получил името Брегът на черепите.
Ахата потърка чело, тръсна глава. Видението я бе връхлетяло съвсем неочаквано.