„Сигурно е директно съобщение до командора му - неговият учител и покровител, господар и възпитател. Няма да кой друг да е. Ех - съжали младежът, - да си бях продължил магообучението... - и тутакси си възрази: - Да бе, обучение... Тогава никога нямаше да стана този Фесис, който съм, а на всичко отгоре щеше да ме юрка някоя от племенничките на Клара Хюмел..."
Илмет вече се беше съвзел напълно и продължи разходката си.
Фесис заряза неприятните мисли и го последва. Постара се да не си задава въпроса що за твар броди под града.
„Има кой да се погрижи за чудовището - същата тази Дъга, да я изтърват небесата дано!"
Не се чувстваше достоен за ролята на змееборец. Нито му се гинеше мърцина.
Волните и джуджето не се забавиха и напуснаха града веднага след инцидента. До Пороя оставаше съвсем малко време. Всеки ден от маршрута към Рудниците бе пресметнат в задължителни за изминаване левги, а ако бе възможно - и малко отгоре, за преднина в запас. Преходът щеше да е тежък. Ала не можеше да бъде предприет седмица по-рано - твърде много излишен народ шеташе край старите пещери на джуджешкото царство. Твърде много магове. А седмица по-късно идваше Пороят... Гибелното бедствие бе призовано да послужи за целите на експедицията. Иманярите и вълшебниците също бяха беззащитни пред Пороя, щяха се изпокрият. Каменният престол разчиташе наетите Волни и Сидри да достигнат пещерите тъкмо преди убийствените струи да шурнат от тежките черно-лилави облаци. Тогава маговете щяха да се приберат в кулите си, а иманярите - да се пръснат кой където свари. Разбира се, Дъгата имаше заслони пред входа към пещерния град. Ала Сидри щеше да ги преведе по тайни заобиколни пътеки и скришни проходи, които бяха известни само на малцина стари жители на подпланинското царство.
В предварителния план обаче бяха настъпили някои промени. Налагаше се да бързат повече от предвиденото. Не заради Пороя. Хвалинските магове не бяха глупци. Не можеше да ги спре никакъв императорски едикт. Джудже, осмелило се да вълшебства посред бял ден на градския площад, щеше да бъде заловено. Заловено, разпитано, а после - или екзекутирано, или пратено на каторга в мините - според размера на вината му. Тежестта на наказанието се определяше от степента, в която джуджето владее силата на своето племе. Небесната дъга бе понесла чувствителни загуби по времето на Джуджешките войни, Suuraz Ypui не се предаде лесно. Маговете не повтаряха грешките си. Всяко джудже, дръзнало да призове своята Сила, подлежеше на залавяне и наказание.
Тримата минаха през Северната порта на Хвалин. Поеха по Главния друм, който нощем сочеше с широката си отъпкана светла ивица право към Керван-звезда. Друмът пресичаше богати земи и годни за сеч борови гори. Минаваше покрай места, удобни за изграждане на дърводелни рекички, където хората изкарваха прехраната си с производство на дървени въглища и добив на смола. Недалеч лежаха и наследените от хората като военна плячка джуджешки железни рудници. Империята се нуждаеше от стомана, от много стомана. Затова в този край миньори бяха хората - в двореца не си и помисляха да допуснат джуджета под земята.
Пътниците стигнаха до разклон по средата на друма. На север се намираха непроходими диви гори, зад тях се ширеше тундрата, милостиво предоставена за дом на жалките остатъци от племената орки, троли и гоблини. Пътят продължаваше натам. Отбивката пък бе съвсем занемарена, обрасла с изсъхнал вече пелин. Водеше на северозапад - към джуджешките планини.
Този път помнеше и по-добри времена, но сега повече приличаше на животинска пътека. Използваха я само иманярите -разбойниците, които тарашеха изоставените от Подземния народ пещерни жилища. Надолу, към цивилизацията, по същия стар друм ромолеше тънкото ручейче от скъпоценни минерали - източникът на богатството и славата на почтения град Хвалин. Кан-Торог се изправи на стремената и отсечено подхвърли:
- Няма да продължим оттук. Тави, усещаш ли ги? Девойката кимна. Бадемовите й очи бяха затворени.
- Вървят подире ни... Много са. Пратили са и магическа вест... Не улових накъде, но предлагам, че са предупредили стражите на Главната порта в пещерния град.
- Разумно - съгласи се младежът. - И аз бих постъпил по същия начин. Нямат полза да ни хванат веднага. Уверени са в силите си и искат да разберат какво правим тук, какво кроим...
Тави енергично поклати глава:
- Не им е необходимо да ни следят. Кутул и Угус практикуват некромантия. Ще те убият и после ще накарат трупа ти да вампиряса. И малко преди това да се случи, мъртвата ти плът сама ще разкаже всичко. Не им трябваме живи. Одеве в града не ни закачаха, защото Дъгата следи за приличието. Не иска кръв по улиците и смут сред народа...