Или беше това, или си имаха племена — ако се съдеше по външния им вид, вероятно бяха някои странни синтетични филозони, за които не бе и чувала, — но поради някаква причина се правеха, че нямат.
Карл каза:
— Обяснил съм на господата, без да навлизам в каквито и да било подробности, че искаш да постигнеш невъзможното. Мога ли да ти предложа нещо за пиене, Миранда?
След като Карл Холивуд си тръгна, настъпи доста дълго мълчание, през което време господин Бек вероятно се беше вторачил в Миранда, макар че тя не можеше да знае заради тъмните му очила. Основната функция на господин Ода като че ли бе да играе ролята на изнервен наблюдател, който е заложил половината от чистата си себестойност на това дали Миранда ще заговори първа или господин Бек.
На господин Ода му хрумна една стратегическа хитрост. Той посочи към сцената за големия оркестър и кимна многозначително.
— Харесвате ли този оркестър?
Миранда погледна натам — половин дузина мъже и жени от какви ли не раси. Много беше трудно да се отговори на въпроса на господин Ода, защото още не бяха засвирили. Тя върна погледа си към него и той важно посочи себе си.
— О, вие сте техният покровител.
Господин Ода извади малък блестящ предмет от джоба си и го плъзна по масата към Миранда. Беше емайлирана игла с тънки металически нишки по нея под формата на водно конче. Миранда бе забелязала и други подобни неща, използвани като украшения от няколко от участниците в партито. Взе я внимателно. Господин Ода се потупа по ревера и кимна, за да я насърчи да си я сложи.
Засега обаче Миранда я остави да лежи върху масата.
— Нищо не виждам — каза накрая господин Бек, очевидно предназначено за ушите на господин Ода. — При първата проверка излиза чиста. — Миранда си даде сметка, че господин Бек я е проверявал през цялото време с помощта на някакъв дисплей на феноменоскопските си очила.
Тя все още се опитваше да измисли някакъв неприятен отговор, когато господин Ода се наведе насред собствения си облак от дима от пура.
— Доколкото знаем — каза той, — вие се опитвате да осъществите някаква връзка. Желанието ви е много силно.
Капери. Думичката предполагаше освен това, че тези господа — поне в главите си — имаха някакъв подход, някакъв начин за правене на пари, независимо от племенната им принадлежност.
— Казвали са ми, че подобни неща са невъзможни.
— По-правилно е да се говори с термините на вероятността — отвърна господин Бек. Демонстрираше най-вече оксфордски акцент, с лек ямайски примес и острота, която имаше нещо общо с Индия.
— Астрономически невъзможни тогава — поправи се Миранда.
— Ха така — каза господин Бек.
Незнайно как, но топката се бе оказала в игрището на Миранда.
— Вижте какво, момчета, ако сте открили някакъв начин да се справите с вероятностите, защо не се захванете с интерактивите на Вегас и не направите цяло състояние?
На господата Бек и Ода им стана по-забавно от тази изцепка, отколкото тя беше очаквала. Значи поне имаха някакво чувство за хумор. Това бе добър знак сред почти пълния комплект от отрицателни сигнали, които беше получила от тях досега.
Оркестърът засвири някаква танцова музика с доста добър ритъм. Светлината намаля и цялото парти започна да просветва от попадащите върху иглите под формата на морски кончета отблясъци.
— Няма да стане — обясни господин Бек, — защото Вегас е само игра на чисти числа, без какъвто и да било човешки смисъл. Умът не работи с обикновени числа.
— Но вероятността си е вероятност — каза Миранда.
— Какво ще стане, ако някоя нощ сънувате, че сестра ви е преживяла катастрофа, на другия ден се свързвате с нея и разбирате, че е скъсала с приятеля си?
— Може да е чисто съвпадение.
— Да. Но не много вероятно съвпадение. Вижте, може да е възможно да се победи вероятността, когато е въвлечен не само умът, но и сърцето.
Миранда предполагаше, че нито господин Бек, нито господин Ода разбираха имплицитната жестокост на това, което казваха. Беше много по-добре човек да не таи въобще никакви надежди.
— Вие да не се занимавате с някаква религиозна работа бе, момчета? — попита тя.