Миранда погледна към господин Ода, като се надяваше да й смигне или нещо такова, но той се бе вторачил в дансинга с изключително сериозно изражение, сякаш сам беше потънал в дълбоки размисли, и кимаше едва забележимо. Миранда си пое дълбоко дъх и въздъхна.
Когато отново вдигна поглед към господин Бек, той я гледаше и виждаше любопитството й по отношение на господин Ода. Обърна едната си ръка с дланта нагоре и потърка възглавничката на палеца си във връхчетата на останалите пръсти.
Значи от Век идваха идеите, а от Ода — парите. Най-старите и проблемни отношения в технологичния свят.
— Трябва ни трети участник — каза господин Век, измъквайки я от мислите й.
— За да направите какво? — попита Миранда с едновременно нападателен и защитаващ се тон.
— Всички техномедийни начинания имат една и съща структура — обясни господин Ода, който се размърда за първи път от известно време насам. До този момент между оркестъра и тълпата се бе образувала доста добра хармония и доста голямо количество хора танцуваха живо — кой по-изискано, кой по-примитивно. — Трикрак триножник. — Ода протегна юмрука си и започна да отваря един по един пръстите си, докато изричаше това. Миранда забеляза, че пръстите му са кокалести и криви, сякаш доста често бяха счупвани. По всяка вероятност господин Ода беше ветеран в практикуването на някое бойно изкуство, което сега бе тотално отречено от повечето нипонци заради намека за принадлежност към нисш социален слой. — Крак номер едно: нова технологична идея. Господин Бек. Крак номер две: адекватна финансова подкрепа. Господин Ода. Крак номер три: човекът на изкуството.
Господата Век и Ода погледнаха многозначително към Миранда. Тя отметна глава назад и успя да се разсмее доста стабилно, като удари онази приятна точка в диафрагмата си. Усещането беше приятно. Разклати глава, като позволи на косата си да се развее свободно в двете посоки зад раменете й. След това се наведе напред през масата и закрещя, за да могат да я чуят сред звуците от оркестъра:
— Момчета, трябва доста да сте закъсали. Моята песен е вече изпята. В тази зала има поне половин дузина интерактори, които са с по-добри перспективи от мен. Карл не ви ли обясни това? От шест години съм се завряла в една сцена за телесни изпълнения и работя за детски продукции. Не съм звезда.
— Звезда означава майстор в изпълнението на традиционните интерактиви, които са точно технологията, която се опитваме да надскочим — отвърна господин Бек леко пренебрежително, че тя не е схванала за какво става въпрос.
Господин Ода посочи оркестъра.
— Нито един от тези хора не беше професионален музикант — някои не бяха дори и аматьори. Музикалните умения нямат нищо общо с това — те бяха хора на изкуството от нов тип, които са се родили твърде рано.
— Почти твърде рано — поправи го господин Бек.
— О, Боже — възкликна Миранда, защото бе започнала да схваща за какво става въпрос. За първи път повярва, че онова, за което говореха Бек и Ода — каквото и да беше то, — представляваше една реална възможност. Което означаваше, че тя бе деветдесет процента убедена, макар само Бек и Ода да си даваха сметка за това.
Мястото беше прекалено шумно за разговори. Един от танцуващите се блъсна в стола на Миранда и за малко да падне върху нея. Бек се изправи, заобиколи масата и протегна едната си ръка, за да я покани да танцуват. Миранда погледна дионисиевата веселба на дансинга и разбра, че единственият начин да бъде в безопасност, бе да се присъедини към нея. Тя взе иглата — морско конче от масата и последва Бек насред танцуващата тълпа. Когато си я закарфичи, иглата започна да просветва и Миранда усети как в песента се влива нова нотка.