Гледната й точка започна да се движи. Пред погледа й се изпречи снежно петно.
— Не, чакай! — извика тя. — Нел напъхала малко чист сняг в шишетата си за вода.
На картинката Нел видя как малките й розови ръце вземат сняг и го напъхват малко по малко в гърлото на шишето й. Когато то се напълни, тя отново постави корковата тапа (не беше необходимо Нел да дава специални указания за това) и започна да обикаля скалата, за да търси място, което не е стръмно. Това също не беше необходимо да се обяснява в подробности; в интерактива тя претърси местността доста рационално и след няколко минути намери издълбани в камъка стъпала, които се спускаха безспирно надолу, докато на едно много по-ниско място пробиваха слоя облаци. Принцеса Нел тръгна да слиза по стъпалата едно по едно.
След известно време Нел си направи един експеримент:
— Принцеса Нел слизала по стъпалата дълги часове наред.
Тя стартира една серия от застъпващи се кадри, както беше виждала да се прави в старите пасиви: гледната й точка се прехвърли върху стъпалата й и остана така в продължение на две крачки, след което се появи гледка от значително по-долу в планината, което пък беше последвано от кадър за това как принцеса Нел маха тапата от шишето си и отпива разтворен сняг; друг кадър от още по-долу; Нел седи и си почива; реещ се орел; приближаващия слой от облаци; големи дървета; слизане през мъглата; и накрая Нел стъпва изтощена по последните десет стъпала, които я отвеждат в тъмна и призрачна гора, чийто под е покрит с килим от ръждиви на цвят борови иглички. Вече беше паднал здрач и вълците бяха започнали да вият. Нел направи обичайните приготовления за през нощта, запали си огън и се уви добре за сън.
Понеже беше стигнала до подходящо за спиране място, Нел тръгна да затваря книгата. Щеше да продължи с това по-късно.
Току-що бе навлязла в земите на най-стария и могъщ от кралете-вълшебници. Множеството замъци по планините принадлежаха на всичките му графове и херцози и тя подозираше, че ще трябва да посети всички, преди да се сдобие с това, за което беше дошла. За ранна съботна сутрин приключението не бе никак кратко. Тъкмо обаче когато затваряше книгата, на страницата, която беше чела, се появиха нови думи и илюстрация, нещо, което я накара да отвори отново книгата. Показана бе врана, кацнала на един клон над принцеса Нел. Птицата държеше огърлица в човката си. Огърлицата представляваше единайсет ключа, покрити със скъпоценни камъни и навързани на позлатена верижка. Принцеса Нел я бе носила на врата си; очевидно следващият момент в приказката беше, че птицата е откраднала огърлицата, докато принцесата е спяла. Под рисунката бе изписано стихче, което враната изрецитира от клона си:
Нел затвори книгата. Това беше прекалено напрягащо, за да мисли за него сега. Бе събирала ключовете през по-голямата част от живота си. Първия беше взела от крал Сврака, малко след като двамата с Харв бяха пристигнали в Давтейл. Останалите десет бе събирала един по един през годините, които последваха. Беше правила това, като бе пътувала до земите на кралете и кралиците-вълшебници, които притежаваха ключовете, и бе използвала триковете, научени от нощните й приятели. Всеки ключ беше идвал в ръцете й по различен начин.
Един от най-трудните за вземане ключове принадлежеше на стара кралица-вълшебница, която разгадаваше всички номера, появили се в главата на Нел, и отбиваше всичките й атаки. Накрая, обзета от отчаяние, принцеса Нел се остави на милостта на кралицата и й разказа историята за Харв, който е заключен в Черната крепост. Кралицата й направи голяма паница с пилешка супа и й подаде с усмивка ключа.
Не много по-късно Патето се запозна с един красив и млад див паток и отлетя с него, за да си направят семейство. Тогава Пурпур и принцеса Нел запътуваха само двете и това продължи няколко години. През много тъмни нощи, докато седяха около лагерния огън на пълнолуние, Пурпур учеше Нел на тайните неща от вълшебните си книги, а също така и на древното знание, което пазеше в главата си.
Напоследък бяха пътували в продължение на хиляди километри върху гърбовете на камили през една голяма пустиня, пълна с джинове, демони, султани и халифи, докато накрая стигнаха до големия палат с луковиден купол на местния крал — който лично беше джин с голяма мощ и владееше пустинята. Принцеса Нел бе измислила много сложен план за проникването им в съкровищницата на джина. За да го осъществят, двете с Пурпур трябваше да живеят в града около палата в продължение на две години и да направят много пътешествия из пустинята, за да си намерят вълшебни фенерчета, пръстени, тайни пещери и тям подобни.