Докато мислеше за своя приятел Динозавъра и сенсея си Доджо, Нел изведнъж усети срам, който беше много по-дълбок от всичко, което можеха да предизвикат госпожица Ужасян или кикотещите се момичета. Госпожица Ужасян беше една глупава трътла, а съученичките й — сополиви куклички, но Доджо й беше приятел и учител, винаги я бе уважавал и й бе давал пълното си внимание, а също така я беше научил на смиреност и самодисциплина. Сега бе изопачила учението му, за да вземе линийката на госпожица Ужасян. Нищо не можеше да я засрами повече.
Тя подаде обратно линийката, вдигна ръка високо във въздуха, след което чу, но не усети ударите, които бяха около десетина.
— Очаквам те в кабинета си след вечерната молитва, Нел — каза госпожица Ужасян, като свърши.
— Да, госпожице Ужасян — отвърна Нел.
— Какво толкова сте зяпнали, момичета? — намеси се госпожица Блюдова, която отговаряше за класа този ден. — Обърнете се и внимавайте! — И с това всичко свърши. През останалата част на часа Нел остана неподвижна на чина си като изваяна от гипсов блок.
Разговорът й с госпожица Ужасян в края на деня беше кратък и експедитивен, без каквото и да било насилие или истерични изцепки. Нел беше информирана, че представянето й на етапа „Радост“ от учебната програма е толкова слабо, че е изправена пред реалната опасност от пропадане на изпита, а също така и изхвърляне от училище, поради което единствената надежда, която й оставаше, можеше да бъде постигната само ако взема допълнителните осем часа всяка събота.
На Нел страшно й се искаше да откаже. Събота беше единственият ден от седмицата, в който въобще не трябваше да ходи на училище. Тя винаги прекарваше целия ден в четене на „Буквара“, обикаляне из полетата и горите около Давтейл или посещаваше Харв в Земите под аренда.
Тя усещаше, че заради собствените си грешки беше съсипала живота си в Академията на госпожица Матисън. Допреди известно време часовете на госпожица Ужасян не бяха представлявали нищо повече от обичайно неприятно преживяване — нещо, което й беше писано и трябваше да изтърпява, за да може да се наслаждава на приятните занимания в учебната програма. Връщаше се в мислите си два месеца по-назад, когато редовно се прибираше вкъщи със запален ум от малките нещица, които бе научила в часовете по Блясък, и когато заниманията по Радост бяха само едно неясно петно по ръба на ежедневието й. През последните седмици обаче, поради някаква незнайна причина госпожица Ужасян бе заемала все повече и повече място върху хоризонта на ежедневието й в училище. И по някакъв начин госпожица Ужасян беше прочела мислите й и бе избрала най-подходящия момент, за да започне кампанията си на унижение. Беше изчислила днешните събития просто идеално. Извадила бе на повърхността най-дълбоко скритите чувства на Нел, също като някой майстор-касапин, който вади на показ вътрешностите на животното само с един-два точно премерени удара на ножа. И сега всичко беше съсипано. Академията на госпожица Матисън бе изчезнала и на нейно място беше дошла Къщата на ужасите на госпожица Ужасян, а за Нел нямаше начин да избяга от тази къща, без да се предаде — нещо, което приятелите й от Буквара й бяха казвали никога да не прави.
Името на Нел се появи на дъската в предната част на класната стая, която беше озаглавена с големи метални букви УЧЕНИЧКИ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБУЧЕНИЕ. В рамките на няколко дни към нейното име се присъединиха още две: Фиона Хакуърт и Елизабет Финкъл-Макгроу. Обезоръжаването на страховитата госпожица Ужасян от страна на Нел вече се бе превърнало в устно разнасяна легенда, а двете й приятелки така се бяха вдъхновили от акта й на неподчинение, че бяха направили всичко възможно, за да се забъркат и те в някаква неприятност. Сега трите най-добри ученички в Академията на госпожица Матисън бяха обречени на програмата за допълнително обучение.
Всяка събота Нел, Фиона и Елизабет пристигаха в училище в осем часа, влизаха в стаята и сядаха на първата редица на близки един до друг чинове. Това беше част от дяволския план на госпожица Ужасян. Някой по-неопитен мъчител би разположил трите момичета колкото е възможно по-далеч едно от друго, за да не могат да си говорят помежду си, но госпожица Ужасян искаше да седят точно една до друга, за да са по-изкушени да си пишат и пускат бележки.