В стаята нямаше учител по никое време. Предполагаха, че ги наблюдават на монитори, но никога не знаеха със сигурност. Когато влизаха в стаята, всяка от тях намираше по един куп книги на чина си — стари книги, подвързани в изтъркана кожа. Задачата им беше да преписват книгите на ръка и да оставят готовите страници на бюрото на госпожица Ужасян прилежно подредени, преди да напуснат училище. Обикновено книгите представляваха протоколи от заседанията на Камарата на лордовете от деветнайсети век.
На седмата събота Елизабет Финкъл-Макгроу изведнъж остави писалката си, затвори книгата с трясък и я запрати към стената.
Нел и Фиона не можаха да се сдържат и прихнаха. Елизабет обаче не изглеждаше като да е в много безгрижно настроение. Старата книга едва се бе приземила на пода, когато Елизабет хукна към нея и започна да я рита. С всеки ритник от устата й изскачаше по един силен вик. Книгата приемаше акта на насилие съвсем пасивно, което докара Елизабет до още по-голяма ярост; тя падна на колене, отвори корицата със замах и започна да съдира цели глави.
Изведнъж Нел и Фиона се спогледаха със сериозни изражения на лицата. Ритането беше започнало доста забавно, но и двете се чувстваха доста притеснени от късането на страниците.
— Елизабет! Престани! — каза Нел, но Елизабет не показваше никакви признаци да я е чула. Нел изтича при нея и я прегърна Отзад. Фиона се втурна след секунда и вдигна книгата.
— По дяволите да върви всичко! — ръмжеше Елизабет. — Пет пари не давам за никоя от тия проклети книги, и за „Буквара“ също!
Вратата се отвори с трясък. Госпожица Ужасян влезе с тежки крачки, отмести Нел с един замах, постави двете си ръце върху раменете на Елизабет и я избута към вратата.
Няколко дни по-късно Елизабет замина на дълга ваканция с родителите си, през която се прехвърляха от един анклав в друг с частния кораб на семейството, после минаха през Тихия океан и Северна Америка и накрая стигнаха до самия Лондон, където се установиха за няколко месеца. През първите няколко дни Нел получи едно писмо от нея, а Фиона — две. След това не получиха никакъв отговор на писмата си и накрая спряха да се опитват да я достигнат. Името на Елизабет беше махнато от списъка на ученичките за допълнителната програма.
Нел и Фиона продължиха да дерзаят. Нел беше стигнала до това състояние, в което можеше по цял ден да преписва старите книги, без всъщност да запомни нито една дума. През първите седмици на допълнителното обучение тя бе изплашена; всъщност беше се изненадала от нивото на собствения си страх и беше стигнала до извода, че Авторитетът — дори когато се прилага без насилие, може да бъде също толкова разстройващо нещо, колкото всичко, на което бе станала свидетел през предишните години от живота си. След инцидента с Елизабет тя беше отегчена в продължение на много месеци, след това бясна за известно време, докато не си даде сметка в един разговор с Патето и Пурпур, че собственият й гняв я яде отвътре. Поради това положи съзнателни усилия и се върна към състоянието на отегчение.
Причината, поради която беше побесняла, се състоеше в това, че преписването на книгите си бе непростимо губене на време. Безкрайни бяха нещата, които можеше да научи от четенето на „Буквара“ през всичките тези осем часа. Поради същата причина и нормалната програма на Академията на госпожица Матисън също щеше да си върви като хората. Измъчваше я ирационалността на това място.
Един ден тя се върна от умивалнята и видя с изненада, че Фиона не е преписала и една страница, макар че бяха прекарали там няколко часа.
След този случай Нел започна редовно да наглежда колко страници е изписала Фиона. Забеляза, че Фиона не спираше да пише, но не обръщаше никакво внимание на старите книги. При завършването на всяка страница тя я сгъваше и я поставяше в чантичката си. От време на време спираше, взираше се през прозореца с отнесен поглед няколко минути, след което подновяваше писането си; или пък поставяше и двете си ръце на лицето си и започваше да се поклаща напред-назад в стола си, преди да се отдаде на дълго писане, което можеше да покрие няколко страници за също толкова минути.
Госпожица Ужасян се понесе из стаята един късен следобед, взе купа с изписани страници от чина на Нел, прехвърли ги набързо и позволи на брадичката си да изпише дъга от няколко градуса. Това почти незабележимо подобие на кимване беше нейният начин да каже, че Нел е освободена за деня. Нел бе разбрала, че един от начините, по които госпожица Ужасян показваше властта си над момичетата, беше да дава израз на желанията си чрез възможно най-трудно забележимите знаци, поради което подсъдимите й бяха принудени да я гледат напрегнато през цялото време.