А той откъде знаеше това?
Халюцинациите бяха изчезнали, което му вършеше идеална работа. Дълго пълзя из тунелите. Ако се опиташе да мисли за това накъде се движи, се загубваше и в крайна сметка стигаше дотам, откъдето беше тръгнал. Само когато умът му започнеше да лети нанякъде, той успяваше да се придвижва на автопилот и така стигна до една дълга зала, изпълнена със сребриста светлина, по която можеше да се види, че помещението е наклонено. Гледката започваше да му се струва позната, беше виждал това, когато още беше млад мъж. Тръгна нагоре, докато стигна до края, където усети под краката си нещо необичайно твърдо. Над главата му се отвори люк и върху него се стовариха няколко тона студена морска вода.
Довлече се до някаква суша и отново се озова в Стенли Парк със сив под зад себе си и зелена стена отпред. Папратите се полюшнаха и от тях изскочи Похитител, който изглеждаше рошав и зелен. Беше също така и необичайно изискан за един кон-робот, защото на главата му се кипреше бомбето на Хакуърт.
Хакуърт протегна ръка, за да се опипа и се стъписа, когато откри, че лицето му е покрито с косми. По него имаше брада поне на няколко месеца. Което обаче беше по-странното — гърдите му бяха много по-космати от преди. Част от космите бяха побелели — единствените бели косми, които излизаха от собствените му фоликули.
Похитител беше рошав и зелен, защото бе започнал да се покрива с лишеи и мъхове. Бомбето изглеждаше ужасно, а плесента по него — също. Хакуърт посегна инстинктивно и си го сложи на главата. Ръката му беше по-дебела и по-космата в сравнение с преди — една не чак толкова неприятна промяна, и дори и шапката му беше малко тясна.
Сечището, което се виждало смътно през дърветата отпред, било много приятна гледка, защото горите на крал Койот били непреодолимо гъсти и загърнати в хладни мъгли. Сред облаците започнали да се провират лъчи слънчева светлина. Принцеса Нел решила да си почине на откритото пространство и, ако извади малко късмет, да се погрее на слънце. Когато обаче стигнала до сечището, открила, че това въобще не е покрита с цветя зелена поляна, както била очаквала; по-скоро било един откос, прорязан през гората при преминаването на някаква титанична сила, която била сравнила дърветата със земята и изровила земята под себе си. Когато се отърсила от изненадата и овладяла страха си, принцеса Нел решила да се възползва от уменията по ориентиране в гората, които била придобила по време на многобройните си приключения. Искала така да научи нещичко за природата на това неизвестно същество.
Както разбрала много скоро, в този случай не били необходими уменията на особено напреднал следотърсач. Още при пръв поглед към утъпканата земя не се виждали (за разлика от нейните очаквания) няколко огромни стъпки, а милиони мънички, насложени една върху друга толкова много, че по земята нямало едно-едничко местенце, по което да не личали нокти и лапки. По този път бил минал цял порой от котки; дори да не била познала принцеса Нел стъпките, целите кичури козина и мъничките белези, разпръснати навсякъде, щели да й подскажат за какво става въпрос.
Котки, които са се придвижвали в стадо! Било нещо прекалено необичайно. Нел вървяла по дирята известно време, като се надявала да разбере тайната на това явление с Божията намеса. След няколко километра пътят се разширил до един запустял лагер, обсипан с останките от многобройни малки лагерни огънчета. Нел обиколила зоната за повече следи и пооткрила някои неща: било пълно с миши изпражнения и множество миши следи около огньовете. От комбинацията на стъпките ставало ясно, че котките били концентрирани на няколко малки места, докато очевидно мишките са владеели по-голямата част от лагера.
Последната част от мозайката дошла на мястото си, когато Нел открила малко парченце усукано въже, което се намирало до един от малките лагерни огньове. Докато го въртяла из пръстите си, Нел разбрала, че то много наподобява конска юзда — само дето по големина пасвало на котешка глава.
Тя стояла на пътеката на една огромна армия от мишки, които яздели котки така, както рицарите яздели коне.
Била чувала разни истории за Мишата армия в други части на Отвъдната земя, но ги била отписала като древни суеверия.
Веднъж обаче, няколко години преди това, в една странноприемница високо в планината, където била отседнала за през нощта, принцеса Нел се била събудила рано сутринта от звука от някаква мишка, която ровела в багажа й…