Портата естествено се охраняваше от две дванайсетгодишни деца с червени връзки и ленти на ръкавите, които държаха древни пушки на патронния принцип с истински щикове, подпрени на ключиците им. Русоляво бяло момиченце и топчесто азиатско момченце. Заедно със сина си Харв, Бъд се беше опитвал в продължение на часове да накара тези деца да се засмеят: правеха им разни физиономии, гъделичкаха ги, разказваха им шеги. Нищо не свърши работа. Той обаче бе видял ритуала: щяха да препречат пътя му с кръстосаните си пушки и нямаше да го пуснат вътре, докато не положеше клетвата за вечна вярност към Мао-Гонзалската идея, след което…
Кон или нещо, което беше създадено на неговия принцип, се зададе в тръс по улицата. Копитата му не издаваха типичното звънтене на метални подкови. Бъд разбра, че е вихрогон — четирикрако роботоподобно нещо.
Яздеше го африканец в много колоритно облекло. Бъд разпозна шарката в дрехите му веднага и хич не си направи труда да търси белега, за да се увери, че е ашанти. Веднага щом улови погледа на Бъд, африканецът пришпори коня си в галоп. Щеше да пресече пътя му, преди да е успял да се добере до Сендеро. А освен това беше все още твърде далеч, за да го достигне черепната пушка, чиито безкрайно мънички куршумчета имаха отчайващо тесен обхват.
Той чу лек шум зад гърба си и извърна глава, при което нещо го шибна през челото и си остана там. Двама други ашанти го бяха приближили пеша.
— Сър — каза единият, — не бих ви препоръчал да използвате оръжието си, освен ако не желаете снарядът да се детонира върху собственото ви чело. Е? — Той се усмихна широко, при което се откриха огромните му и идеално бели зъби, и посочи своето чело. Бъд посегна и напипа нещо твърдо, което се бе залепило върху кожата на челото му — точно над черепната пушка.
Конникът премина отново в тръс и се насочи право към него. Изведнъж пространството около Бъд се изпълни с ашанти. Той се зачуди колко ли време са го следили. Всички имаха много красиви усмивки. Всички носеха някакви малки уреди в ръцете си, които насочиха към паважа с показалци, опънати по цевта, но мъжът на коня им каза нещо и изведнъж като че ли до един се прицелиха в него.
Снарядите се залепяха по кожата и дрехите му и избухваха във всички посоки, при което от тях политаха десетки метри самозалепящо се прозрачно вещество, което след като се закрепеше, се свиваше. Един снаряд го улучи в задната част на главата и плътна лента от веществото се уви около лицето му и го запечата отвсякъде. Беше прозрачно като сапунен мехур, така че Бъд виждаше почти нормално през него — лентата бе залепила нагоре единия му клепач, така че и да искаше, не можеше да не вижда — и сега целият свят около него носеше онези прекрасни окраски на дъгата, които са характерни за сапунените мехурчета. Целият процес на увиване отне не повече от половин секунда, след което, мумифициран в найлон, Бъд се катурна напред. Единият от ашантите беше така добър, че да го хване. Положиха го на земята и го обърнаха по гръб. Някой прекара върха на едно джобно ножче през найлона пред устата на Бъд, за да може да диша.
Няколко ашанти се захванаха с мръсната работа — да направят дръжки на опаковката — две горе при раменете и още две — при глезените, докато мъжът слезе от коня и приклекна до Бъд.
Този майстор по езда имаше не един, а няколко ясно изразени белега на скулите си.
— Сър — обърна се той към Бъд, — обвинявам ви в нарушаване на определени постановления на Общия икономически протокол. Ще ви ги изредя подробно при подходящи условия, а в момента ви налагам лично запрещение. Моля ви да се опитате да разберете, че всеки, който получава подобно запрещение, бива подлаган на смъртоносни мъки в случай, че се опита да се противопостави, което ха-ха-ха — хич не изглежда вероятно в момента, но така или иначе трябва да го кажа като част от процедурата. Понеже тази територия принадлежи на една национална държава, която е подписала Общия икономически протокол, срещу вас може да бъде заведено дело по каквито и да било обвинения от този род в рамките на юридическата система на въпросната държава, която в този случай е Китайската крайбрежна република. Тази държава сама решава дали да ви даде или не допълни телни права; ще разберем това само след няколко секунди, когато представим случая пред един от съответните органи на властта. А, струва ми се, че вече виждам такъв.
По улицата се бе задал един полицай от Шанхайската полиция с вкарани в педомотив крака. Движеше се с огромните бързи крачки на подскоци, които човек можеше да си позволи с подобно съоръжение, а след себе си водеше двама ашанти на електрически кънки. Ашантите се бяха усмихнали широко, но полицаят изглеждаше типично непроницаем.