Принцеса Нел изрекла една магическа реплика за създаване на светлина, на която я била научила Пурпур, и по средата на стаята увиснало лъчисто кълбо. Думите от магията били погълнати от виенето на планинските ветрове, които веели през крехката постройка на старата странноприемница, поради което мишката била съвсем изненадана при внезапната поява на светлината. Нел пък се изненадала, че животинчето не гризяло хранителните й запаси, както би направила всяка мишка, а по-скоро разглеждало някои от листовете й хартия. Като това не била обичайната претърсваща работа за намиране на материали за миши дом — мишката можела да чете и търсела някаква конкретна информация.
Принцеса Нел хванала мишката-шпионин в шепите си.
— Какво търсиш? Ако ми кажеш, ще те пусна да си отидеш! — казала й тя. Приключенията й я били научили постоянно да бъде нащрек за трикове от всякакъв характер, поради което за нея било важно да разбере кой е изпратил този мъничък, но много ефикасен шпионин.
— Аз съм една малка и безобидна мишка! — изпищял шпионинът. — Не ме интересува дори храната ти — искам само информация!
— Ще ти дам едно голямо парче сирене, само за теб, ако ти ми дадеш малко информация — казала принцеса Нел. Хванала мишката за опашката и я повдигнала във въздуха, за да могат да си говорят очи в очи. Междувременно с другата си ръка разхлабила връвта на чантата си и извадила оттам едно прилично парче синьо сирене.
— Ние търсим изчезналата си кралица — казала мишката.
— Мога да те уверя, че в нито един от моите листове няма информация за каквато и да било изчезнала миша кралска персона — обяснила принцеса Нел.
— Ти как се казваш? — попитала мишката.
— Това не е твоя работа, шпионино! Тук аз задавам въпросите.
— Да, но е много важно да разбера името ти — настояла мишката.
— Защо? Та аз не съм мишка. Не съм виждала никакви малки мишки наоколо с корона на главата.
Мишката-шпионин не казала нищо. Взирала се внимателно в принцеса Нел с малките си очички като мъниста.
— Ти случайно да си дошла от един омагьосан остров?
— Значи си подслушвал приказките ми — рекла принцесата, без да успее да прикрие изненадата си. — Не срещам никакво сътрудничество от твоя страна, поради което не заслужаваш никакво сирене. Възхищавам се на смелостта ти обаче и заради това ще ти дам малко. Хайде, радвай се! — Тя поставила мишката на земята и извадила ножа си, за да й отреже парченце от сиренето; докато направи това обаче, мишката вече била изчезнала. Успяла само да зърне крайчеца на розовата й опашка под вратата.
На следващата сутрин Нел намерила трупа на мишката на пода в коридора. Котката на съдържателя на странноприемницата я била хванала…
Значи Мишата армия наистина съществувала! Принцеса Нел се чудела дали въобще са намерили изчезналата си кралица. Продължила да върви по следите им още няколко дни, защото те се движели в общо взето правилната посока и били доста удобни за път. Принцесата минала и през още няколко импровизирани бивака. В един от тях дори намерила малко гробче, отбелязано с мъничък надгробен камък от парче варовик.
Издълбаните букви върху паметничето били твърде малки, за да може да ги прочете. Принцеса Нел обаче носела със себе си една лупа, която била намерила в съкровищницата на един от кралете-магьосници. Тя извадила лупата от подплатената й кутийка и кадифената калъфчица, за да прочете надписа.
В горната част на надгробния камък имало малък барелеф на мишка-рицар, облечена в броня, с шпага в едната ръка, която се покланяла пред един празен трон. Надписът гласял:
Принцеса Нел разгледала останките от огъня, повърхността на дърветата, които Мишата армия била изсякла, състоянието на изпражненията им и изчислила, че са минали оттам преди много седмици. Един ден тя щяла да се срещне с тях и да разбере защо са се привързали така към нея; засега обаче имала много по-наложителни ангажименти.