— Само това ли съм правил през тези десет години?
— Правил сте много неща — каза Нейпиър, — но сте ги правил в някакво несъзнателно, подобно на сън състояние. Бил сте като сомнамбул. Когато научихме за това — след биопсията на вашата приятелка троглодит, — ние разбрахме, че в известен смисъл вече не действате по собствена воля и създадохме ловец-убиец, който да открие и унищожи нанообектите в мозъка ви. Вкарахме го в системата на онази жена в сънно състояние, после я върнахме във вашата колония. Когато сте правили секс с нея… — е, сам можете да се досетите за останалото.
— Вие ми давате тази информация, полковник Нейпиър, и аз съм ви благодарен, но тя само ме обърква още повече. Какво според вас е искало от мен Небесното кралство?
— Д-р Х. искал ли е нещо от вас?
— Да потърся Алхимика.
Полковник Нейпиър като че ли се стресна.
— Поискал е това от вас преди десет години?
— Да. С точно толкова думи.
— Това е изключително странно — измърмори полковникът след продължително мълчание, по-време на което си играеше с мустаците си. — Ние знаем за тази тъмна фигура само от около пет години и в действителност не ни е известно абсолютно нищо за него — освен че е майстор магьосник, който е в съзаклятие с д-р Х.
— Имате ли някаква друга информация…
— Повече нищо не мога да ви разкрия — рязко го прекъсна Нейпиър, очевидно вече и без това разказал прекалено много. — Но ни съобщете, ако го откриете. Хм, Хакуърт, едва ли има тактичен начин да отворя тази тема. Известно ли ви е, че жена ви се е развела с вас?
— А, да — тихо отвърна Хакуърт. — Предполагам, че съм го знаел. — Но до този момент не го беше съзнавал.
— Тя прояви забележително разбиране за продължителното ви отсъствие — каза Нейпиър, — но в един момент стана очевидно, че подобно на всички барабанчици, вие сте имали изключително безразборни полови връзки.
— Откъде е разбрала?
— Ние я предупредихме.
— Моля?
— По-рано споменах, че открихме някои неща в кръвта ви. Тези хемокули са специално предназначени да се предават чрез обмен на телесни течности.
— Откъде знаете?
Нейпиър за първи път прояви нетърпение.
— За Бога, човече, ние знаем какво правим. Тези частици са имали две функции: да се разпространяват чрез обмен на телесни течности и да взаимодействат с всекиго от вас. Когато разбрахме, етиката ни налагаше да го съобщим на жена ви.
— Разбира се. Това е справедливо. Всъщност, благодаря ви — каза Хакуърт. — И не ми е трудно да разбера чувствата на Гуен, когато е научила, че съм споделял телесни течности с хиляди барабанчици.
— Не трябва да се упреквате — рече Нейпиър. — Пратихме хора да проучат нещата там долу.
— Наистина ли?
— Да. Барабанчиците нямат нищо против. Нашите хора съобщават, че барабанчиците се държат като насън. Доколкото си спомням, точният израз беше „слабо очертани граници на самоличност“. Във всеки случай, вашето поведение там долу не е било непременно морално прегрешение — вие не сте бил господар на ума си.
— Казахте, че тези частици взаимодействат помежду си, така ли?
— Всяка от тях съдържа някаква лостова логика и памет — поясни полковникът. — Когато се срещат in vivo или in vitro, частиците се свързват и като че ли за няколко секунди обменят информация. В повечето случаи се разделят и отдалечават. Понякога остават свързани доста време и протича изчислителна дейност — можем да го кажем, защото лостовата логика излъчва топлина. После се отделят. Понякога двете частици тръгват по отделни пътища, друг път едната от тях умира. Но другата винаги продължава.
Смисълът на последното изречение не убягна на Хакуърт.
— Барабанчиците само помежду си ли правят секс или…
— Това веднага се запитахме и ние — каза Нейпиър. — Отговорът е „не“. Те правят секс с много, много други хора. Всъщност имат публични домове във Ванкувър. Обслужват особено тълпите от Аеродрума и метрото. Преди няколко години влязоха в конфликт с установените публични домове, защото не искаха за услугите си почти никакви пари. Вдигнаха цените си само, за да запазят мира. Но не искат пари — какво биха могли да правят с тях?