В залата бе тъмно и студено, макар че разположените високо по сводовете прозорци пропускаха малко светлина. Покрай стените бяха строени мъже в брони, които стояха съвършено неподвижно. На трон, двойно по-висок от човешки ръст, разположен по средата на помещението, седеше гигант, облечен в броня, лъщяща като огледало. До него стоеше мъж в броня с парцал и телена четка в ръце, който ожесточено лъскаше един от наколенниците на лорда.
— Добре дошла в замъка Тюринг — с металически глас каза лордът.
Очите на принцеса Нел вече се бяха приспособили към сумрака и тя можеше да види зад трона му нещо друго: огромна Ос, дебела като главна мачта на кораб, направена от ствол на гигантско дърво, подсилено с месингови плочки и ленти. Оста се въртеше и принцеса Нел разбра, че трябва да предава енергията на вятърната мелница. С Оста бяха свързани огромни предавки, черни и лъскави от смазка, които предаваха енергията на други, по-малки оси, излизащи хоризонтално във всички посоки и изчезващи през дупки в стените. Въртенето и стърженето на всички тези оси и предавки бяха причина за вездесъщия шум, който по-рано бе забелязала.
Приблизително на височината на мъжки гърди покрай всяка от стените на тронната зала се виждаше по една хоризонтална ос, минаваща на малки, равни интервали през предавателни кутии. Под прав ъгъл от тях излизаше къса, квадратна ос. Тези предавателни кутии съвпадаха с местоположението на воините.
Воинът, който лъскаше бронята на лорда, заобиколи покрития с шипове наколенник на господаря си и се обърна с гръб към принцеса Нел. Тя се стресна, когато забеляза голяма квадратна дупка по средата на гърба му.
Нел смътно знаеше, че името на замъка Тюринг е загатване — бе разбрала нещичко за него в Академията на госпожица Матисън. Беше свързан с компютри. Можеше да се обърне към страниците на Енциклопедията и веднага да провери, но се бе научила да оставя „Буквара“ да разказва историята по своя си начин. Очевидно воините не бяха мъже в брони, а просто навиващи се кукли и навярно същото се отнасяше за самия херцог на Тюринг.
След кратък и не много интересен разговор, по време на който принцеса Нел неуспешно се опитваше да установи дали херцогът е човек, той безстрастно заяви, че завинаги я хвърля в подземната тъмница.
Такива неща вече не изненадваха и не смущаваха Нел, защото по време на връзката й с „Буквара“ се бяха случвали стотици пъти. Освен това още от първия ден, в който Харв й беше дал книгата, тя знаеше какъв ще е краят на историята. Просто разказът имаше много обрати и колкото по-внимателно го четеше, толкова повече разклонения откриваше.
Един от воините се отдели от предавателната си кутия на стената, закрачи към ъгъла и взе метален кош, пълен с една от онези особени вериги, които принцеса Нел бе забелязала навсякъде. Той го отнесе при лорда, започна да рови вътре, докато открие края и го вкара в дупка отстрани на трона. Междувременно друг воин също се отдели от стената и зае позиция от другата страна на херцога. Този воин вдигна забралото си, за да разкрие някакво механично устройство в пространството, където би трябвало да се намира главата му.
От вътрешността на трона се разнесе невероятно тракане. Вторият воин хвана края на веригата, която се беше появила откъм неговата страна и я пъхна в отвора на забралото си. Миг по-късно тя изскочи от дупка на гърдите му. По този начин цялата осем-деветметрова верига бавно и шумно бе изтеглена от коша, мина през скрития под трона механизъм и през гърлото на втория воин, излезе от отвора на гърдите му и се спусна на пода, където постепенно се натрупа на покрита със смазка купчина. Процесът продължи много по-дълго, отколкото отначало очакваше принцеса Нел, защото веригата често променяше посоката си. Когато кошът почти се изпразни, тя неведнъж отново се връщаше в него, докато едва не го изпълнеше. Но като цяло повече се движеше напред и накрая последната брънка изскочи от коша и изчезна в трона. Няколко секунди по-късно чукането спря и Нел чуваше само по-тихото тракане от вътрешността на втория воин. После замлъкна и този шум и веригата падна от гърдите му. Той я загреба с ръце и я постави в недалечен празен кош. После закрачи към Нел, наведе се в кръста, доста неприятно долепи твърдото си, студено рамо до корема й и я повдигна от пода като чувал с царевица. Няколко минути я носи из замъка, като през повечето време се спускаше по безкрайни каменни стълби и накрая я вкара в много дълбока, мрачна и студена тъмница, където я остави в малка и съвършено тъмна килия.