— Точно така. Тези хора — Хакуърт посочи към мъжа и жената в основата на скалата, — са от РРР, Реформистката разделена република. Много подобна на ПРР. Има само една основна разлика.
— Ритуалът, на който току-що присъствахме ли?
— Ритуал е подходящо определение — отвърна Хакуърт. — По-рано днес при онзи мъж и жената са дошли куриери, които са им посочили мястото и времето — нищо друго. В този случай работата на жената е била да скочи от скалата в уречения час. Работата на мъжа е била да завърже края на въжето преди тя да скочи. Съвсем просто…
— Но ако той не го беше направил, тя щеше да е мъртва — довърши Фиона.
— Точно така. Имената се теглят от шапка. Участниците се предупреждават само няколко часа по-рано. Тук ритуалът се изпълнява със скала и въже, защото случайно в околността има скала. В други центрове на РРР процедурата може да има различна форма. Например, човекът А може да влезе в стая, да извади пистолет от кутия, да го зареди с истински пълнител и после да напусне стаята за десет минути. През това време човекът Б трябва да влезе в стаята и да остави муниции с фалшив пълнител със същата тежест. После А се връща в стаята, вдига пистолета до главата си и натиска спусъка.
— Но А няма откъде да знае дали Б си е свършил работата?
— Точно така.
— Каква е ролята на третия човек?
— Проктор. Представител на РРР, който следи двамата участници да не се опитват да разговарят.
— Колко често трябва да изпълняват този ритуал?
— Винаги, когато изтеглят името им, навярно веднъж на всеки две години — отвърна Хакуърт. — Така развиват взаимозависимостта си. Тези хора знаят, че могат да се доверяват един на друг. В племе като ПРР, чиито възгледи за вселената не съдържат абсолюти, този ритуал поражда изкуствен абсолют.
Жената довърши питието си, ръкува се с проктора и започна да се изкачва по полимерна стълба, закрепена за скалата, която я отведе обратно при коня й. Хакуърт пришпори Похитител и пое по пътека, успоредна на основата на скалата. Половин километър по-нататък в нея се вля друга пътека, идваща отгоре. Няколко минути по-късно жената се появи на коня си, старомоден биологичен модел.
Беше силна, с открито лице и румени бузи, все още ободрена от скока си в неизвестността. Тя ги приветстваше от разстояние, без каквито и да е резерви, присъщи на неовикторианците.
— Здравейте — отговори Хакуърт и свали бомбето си. Жената почти не погледна към Фиона. Тя дръпна юздите на коня си и леко спря, впила очи в лицето на Хакуърт. Погледът й беше разсеян.
— Познавам ви — заяви тя. — Но не зная името ви.
— Хакуърт, Джон Пърсивал, на вашите услуги. Това е дъщеря ми Фиона.
— Сигурна съм, че никога не съм чувала това име — отвърна жената.
— Сигурен съм, че и аз не съм чувал вашето — весело каза Хакуърт.
— Маги — рече тя. — Това ме влудява. Къде сме се срещали?
— Може да ви се стори доста странно — внимателно отвърна Хакуърт, — но ако двамата с вас можем да си спомним всичките си сънища — което, разбира се, не е възможно — и ако сравним бележките си, навярно ще открием, че сме живели заедно в продължение на няколко години.
— Много хора имат сходни сънища — каза Маги.
— Извинете ме, но нямах предвид това — възрази той. — Говоря за положение, при което всеки от нас ще запази личната си гледна точка. Аз ще видя вас. Вие ще видите мен. После можем да споделим преживяванията си — всеки от своята перспектива.
— Като в интерактив ли?
— Да — кимна Хакуърт, — но не се налага да плащате. Поне не с пари.
Местният климат предразполагаше към горещи напитки. Маги дори не си съблече якето преди да влезе в кухнята и да сложи чайник на печката. Къщата беше дървена колиба, по-проветрива, отколкото изглеждаше отвън. Маги очевидно я споделяше с още неколцина други, които в момента отсъстваха. Фиона отиде до банята и се върна очарована, след като бе видяла доказателства за съвместния живот, спане и къпане на мъже и жени.
Докато седяха и пиеха чай, Хакуърт убеди Маги да пъхне пръст в голямо колкото напръстник устройство. Когато извади този предмет от джоба си, Фиона се удиви от силното усещане, че вече го е виждала и това беше важно. Знаеше, че го е измислил баща й — носеше всички особености на неговия стил.
После седнаха да поговорят няколко минути. Фиона имаше много въпроси за РРР, на които Маги, верен последовател на идеята, с удоволствие отговори. Хакуърт бе поставил на масата бял лист хартия, който постепенно започна да се покрива с думи и рисунки. Напръстникът, поясни той, пуснал разузнавателни нанообекти в кръвообращението на Маги, който събрали информация и излетели през порите й, когато записните им устройства се запълнили, после качили данните в хартията.