Дърветата се отдръпнаха, за да разкрият дълго синьо езеро под тях. Похитител излезе на пътя и Хакуърт го пришпори в галоп. Няколко часа по-късно баща и дъщеря се настаняваха в леглата на второкласна каюта на борда на въздушния кораб „Фолклендски острови“, пътуващ за Лондон.
Принцеса Нел остана в замъка Тюринг няколко месеца. Докато търсеше дванайсетте ключа тя беше влизала в много замъци, надхитряваше часовите им, отключваше вратите и претърсваше съкровищата им, но замъкът Тюринг бе съвсем различен от тях. Там господстваха правила и програми, които бяха измислени от хора и можеха да се пренапишат от човек, опитен в езика на единиците и нулите. Тя не се задоволи само да се промъкне вътре, да грабне някоя дрънкулка и да избяга, а го направи свое владение. Той се превърна в кралството на принцеса Нел.
Първо устрои подобаващо погребение на херцог Тюринг. После се зае да проучва книгите му, докато ги усъвършенства. Запозна се със състоянията, в които можеха да се програмират воините и механичния херцог. Вкара в херцога нова главна програма и после рестартира въртенето на могъщата Ос, която захранваше замъка с енергия. Първите й усилия не бяха успешни, тъй като в програмата й имаше много грешки. Истинският херцог също не беше избягнал този проблем — той ги наричаше буболечки по аналогия с голям бръмбар, оплел се в една от веригите му в началото на експериментите и рязко прекратил функционирането на първата Тюрингова машина. Но с упорито търпение принцеса Нел се справи с тези буболечки и превърна механичния херцог в свой верен слуга. На свой ред той притежаваше способността да вкарва прости програми във всички воини, така че заповедите, които му даваше Нел, бързо се разпространяваха в целия замък.
Принцесата за първи път в живота си имаше армия и прислужници. Но тази армия не бе завоевателна, тъй като пружините в гърбовете на воините бързо се развиваха и те не притежаваха приспособяемостта на хора. Ала все пак зад стените на замъка тази войска беше ефикасна и осигуряваше безопасността й от който и да е нашественик. Като следваше системата за поддръжка, очертана от истинския херцог, принцеса Нел караше воините да смазват предавките, да поправят напукани оси и изхабени лагери и да създават нови воини от огромното количество части.
Успехът й я ободри. Но замъкът Тюринг беше само един от седемте херцогски седалища в това кралство и тя знаеше, че й остава да свърши още много работа.
Територията около замъка бе гъсто залесена, но на няколко километра се издигаха тревисти хребети и застанала на крепостната стена с телескопа на истинския херцог, Нел можеше да види, че там пасат диви коне. Пурпур я бе научила как да опитомява диви коне, а херцогът й показа как да печели привързаността им. Нел проведе експедиция до тези земи и седмица по-късно се върна с два прекрасни мустанга, Кафе и Сметана. Снабди ги с чудесни седла от конюшните на херцога, носещи герба „Т“ — защото сега този герб беше неин и тя с основание можеше да се нарича херцогиня Тюринг. Взе също обикновено, необозначено седло, за да може да мине за обикновена гражданка, ако се наложи, — макар през годините принцеса Нел да бе станала толкова красива и обноските й да бяха толкова фини, че сега малцина биха я взели за обикновена гражданка, даже да носеше дрипи и да ходеше боса.
Легнала на койката си в общежитието на мадам Пинг, докато четеше в полунощ тези думи на сияещата страница, Нел се зачуди. Принцесите не бяха генетично по-различни от обикновените граждани.
От другата страна на сравнително тънката стена можеше да чуе течащата в пет умивалника вода, докато младите жени се миеха. Нел беше единствената сценаристка в общежитието на мадам Пинг. Всички останали бяха изпълнителки и току-що се връщаха от продължителна, тежка смяна, втриваха мехлеми в раменете си, схванати от ударите с бухалки по задниците на клиентите, или смъркаха огромни количества нанообекти, програмирани да стигнат до пламналите им дупета и да възстановят през нощта увредените капиляри. И, разбира се, още много традиционни дейности, като къпане, сваляне на грим, мазане с крем и така нататък. Момичетата енергично изпълняваха всичко това с онази несъзнателна сръчност, която очевидно притежаваха всички китайци, като в същото време обсъждаха събитията на сухия шанхайски диалект. Нел живееше вече от месец сред тях и едва започваше да разбира отделни думи. Така или иначе, всички те говореха и английски.