Следващият замък беше разделен на голям брой малки стаи със система за предаване на съобщения по пневматична тръба. Във всяко помещение имаше група хора, които отговаряха на съобщенията, като спазваха определени правила, изложени в книги. Това обикновено водеше до пращането на нови съобщения до други стаи. След като се запозна с няколко от книгите и установи, че замъкът също е Тюрингов механизъм, принцеса Нел откри проблем в системата, предизвикан от досадния тъмен рицар. Тя побучи поредната си херцожеска корона и се отправи към шестия замък.
Той бе съвършено различен, много по-голям, по-богат и за разлика от другите в кралството на Койот, функционираше. Докато се приближаваше към замъка, тя се научи да язди коня си отстрани на пътя, защото в двете посоки постоянно профучаваха в пълен галоп куриери.
Вътре имаше огромен открит пазар с хиляди сергии, пълен с колички и хора, които разнасяха стока във всички посоки. Но тук не можеха да се видят зеленчуци, риба, подправки и фураж — цялата стока бе информация, записана в книги. Книгите се пренасяха с ръчни колички и върху огромни, дълги и неподдържани наглед конвейерни ленти, направени от коноп и зебло. Носачите се блъскаха един в друг, сравняваха бележките си за това какво и къде носят и си разменяха книги. На големи, шумни търгове се продаваха купища книги — и цената не беше в злато, а в други книги. По края на пазара имаше сергии, където човек можеше да размени книги за злато, а още по-нататък пък имаше улички, на които златото можеше да се размени за храна.
Насред целия този хаос принцеса Нел видя яхнал черен кон тъмен рицар, който прелистваше книга. Без да се суети, тя пришпори коня си нататък и извади меча си. Уби го в честен двубой точно насред пазара и книгопродавците просто отстъпиха от пътя им без повече да им обръщат внимание. Когато рицарят падна мъртъв и принцеса Нел прибра меча си в ножницата, навалицата около нея отново се сгъсти като вълните на бурна река над паднал камък.
Нел взе книгата, която четеше тъмният рицар, и откри, че е напълно неразбираема. Беше написана с някакъв шифър.
Прекара известно време в разузнаване наоколо, за да открие центъра на замъка, но такъв нямаше. Всички сергии бяха абсолютно еднакви. Нямаше кула, тронна зала и ясна система на управление.
Когато по-внимателно разгледа сергиите, забеляза, че на всяка от тях има човек, който не прави нищо друго, освен да седи на маса и да дешифрира книги, пишейки на дълги листове и подавайки ги на други хора, преглеждащи съдържанието им, консултиращи се с книги-указатели и диктуващи отговори на мъжа с пачето перо, който ги шифроваше и записваше в книги, в последствие изкарвани на пазара за продан. Мъжете с пачи пера, забеляза Нел, винаги носеха на шията си верижки със скъпоценни ключове, които очевидно бяха знак за гилдията на шифровчиците.
Този замък се оказа ужасно сложен за разгадаване и тя прекара в него няколко седмици. Проблемът отчасти се състоеше в това, че принцеса Нел за първи път посещаваше замък, който функционираше както трябва тъмният рицар не беше успял да развали нищо, очевидно защото тук всичко се правеше с шифри и нямаше централна власт. Нел откри, че е много по-трудно да вникне в гладко функциониращата система, отколкото в разстроената.
Накрая се наложи принцеса Нел да стане чирак на майстор-шифровчик и да научи всичко възможно за шифрите и ключовете за тях. След това получи свой собствен ключ, като знак за ранга й, и си намери работа на една от сергиите. Както се оказа, ключът не бе само украса — в кухината му имаше завита на руло пергаментова лента с дълго число, което можеше да се използва за дешифриране на съобщение, ако изпращачът му изобщо искаше да бъде дешифрирано.
От време на време тя отиваше на края на пазара и разменяше книга за злато, с което си купуваше храна.
По време на една от тези разходки видя друг член на гилдията на шифровчиците, който също си почиваше, и забеляза, че ключът на шията му изглежда познат: един от единайсетте ключа, които Нел и нейните нощни приятели бяха взели от приказните крале и кралици! Тя скри вълнението си и проследи шифровчика до сергията му, като си отбеляза къде работи. През следващите няколко дни обиколи сергия след сергия и откри останалите единайсет ключа.
Успя тайно да хвърли поглед на книгите-указатели, които използваха работодателите й, за да отговарят на шифрованите съобщения. Бяха написани на същия особен език, който познаваше от предишните два замъка. С други думи, когато принцеса Нел дешифрира съобщенията, нейната сергия започна да функционира като Тюрингов механизъм.