В момента мъжът седеше в типична викторианска гостна, отпиваше чай от порцеланова чаша в стил „Принц Албърт“, украсена с мотиви, изобразяващи малко бодливи рози. Изглеждаше неспокоен — караха го да чака от половин час, което също бе част от сценария. Мадам Пинг постоянно й повтаряше, че никой никога не се е оплаквал от продължителното очакване на оргазъм, че мъжете могат да го правят винаги, когато поискат и че клиентите плащат тъкмо заради това очакване. Биологичните признаци очевидно потвърждаваха правилото на мадам: полковникът обилно се потеше, пулсът му беше ускорен и членът му бе полуеректирал.
Нел чу звука на отваряща се врата. Тя се наведе под друг ъгъл и видя, че в стаята влиза прислужница. Униформата й не беше прекалено секси, както повечето други в гардероба на мадам Пинг — клиентът бе образован. Жената беше китайка, но играеше ролята със средноатлантянски акцент, в момента на мода сред неовикторианците.
— Госпожа Брейтуейт е готова да ви приеме.
Клиентът влезе в съседния салон, в който го чакаха две жени: едра англо в края на средната си възраст и много привлекателна евразиатка на трийсетина години. Последва официално представяне: възрастната жена беше госпожа Брейтуейт, а младата — нейна дъщеря. Госпожата не бе съвсем с ума си и очевидно госпожицата командваше парада.
Този момент от сценария никога не се променяше и Нел стотици пъти се бе опитвала да го разнообрази. Клиентът произнесе кратка реч, с която съобщи на госпожа Брейтуейт, че синът й Ричард е бил убит по време на акция, проявявайки изключителен героизъм, и че той го е препоръчал за посмъртно награждаване с кръста на кралица Виктория.
Нел вече бе направила очевидното и прегледа архивите на „Таймс“, за да види дали това е възстановка на действително събитие от живота на клиента. Доколкото можеше да определи, сценарият по-скоро се състоеше от голям брой сходни събития, навярно примесени с много фантазия.
В този момент старшата дама получи пристъп на безумие и трябваше да бъде изведена от стаята от прислужници. Клиентът остана сам с госпожица Брейтуейт, която стоически понасяше всичко.
— Вашето самообладание е достойно за възхищение, госпожице Брейтуейт — каза полковникът, — но моля ви, бъдете уверена, че никой няма да ви обвинява, ако дадете отдушник на чувствата си в такъв момент. — Когато произнасяше тези думи, в гласа му ясно се долавяше развълнуван трепет.
— Много добре — отвърна госпожица Брейтуейт. Тя извади от чантичката си малка черна кутия и натисна бутона й. Полковникът изсумтя и изви гръб толкова силно, че падна от стола на килима и остана да лежи там парализиран.
— Нанообекти — вие сте заразили тялото ми с някакъв невидим нанообект — изхриптя той.
— В чая.
— Но това не е възможно — повечето нанообекти са изключително уязвими на топлинни увреждания — кипналата вода би ги унищожила.
— Подценявате способностите на „Криптнет“, полковник Нейпиър. Нашата технология е далеч по-съвършена, отколкото ви е известно — както ще откриете през следващите няколко дни!
— Какъвто и да е планът ви — бъдете уверена, че ще се провали!
— О, нямам конкретен план — отвърна госпожица Брейтуейт. — Това не е операция на „Криптнет“. Въпросът е личен. Вие сте отговорен за смъртта на брат ми Ричард… и аз ще ви накарам да се разкайвате за това.
— Уверявам ви, че искрено скърбя…
Тя отново натисна бутона.
— Не ми е нужна вашата скръб — заяви госпожица Брейтуейт. — Искам да признаете истината: че сте отговорен за смъртта му!
После натисна друг бутон, който накара тялото на полковник Нейпиър безжизнено да се отпусне. Двете с прислужницата го качиха в малък асансьор, слязоха на по-долен етаж, после се спуснаха по стълбището и го завързаха за диба.
И тогава се появи проблемът. Когато най-после го завързаха, полковникът дълбоко спеше.
— Пак го направи — каза жената, която играеше ролята на госпожица Брейтуейт, обръщайки се към Нел и всеки друг възможен наблюдател. — Вече шеста седмица поред.
Когато мадам Пинг й беше разказала, Нел се зачуди какъв е проблемът. Нека си спи, щом продължаваше да идва и да плаща сметката си. Но мадам познаваше клиентите си и се страхуваше, че полковник Нейпиър губи интерес и може да отиде в друго заведение, ако по някакъв начин не разнообразят сценария.
— Боевете са били изключително тежки — въздъхна актрисата. — Навярно е изтощен.