Выбрать главу

— Не, ти продължаваш да не схващаш — отвърна тя, вече силно възбудена. Жената протегна ръка, хвана го под лакътя и се наведе към него. Очевидно отчаяно искаше да го накара да проумее. — Не че ние поставяме определено представление, а после го конфигурираме по нов начин и на следващата вечер поставяме друго. Представлението непрекъснато само се конфигурира динамично в зависимост от онова, което се случва в момента — дори не само от онова, което се случва тук, а от онова, което се случва в света като цяло. Това е робопиеса — интелигентен организъм.

— Значи, ако например, в този момент във вътрешността на Китай се води сражение между „Юмруците на справедливата хармония“ и Крайбрежната република, промените в битката могат по някакъв начин…

— Да променят цвета на някой прожектор или реплика от диалога — не непременно по някакъв обикновен и предопределен начин…

— Струва ми се, че разбирам — прекъсна я Хакуърт. — Вътрешните променливи на пиесата зависят от цялата външна информационна вселена…

Жената рязко кимна, останала доволна от него. Огромните й черни очи блестяха.

Той продължи:

— Както, например, умственото състояние на човек в който и да е даден момент може да зависи от относителните концентрации на безброй химически съставки, циркулиращи в кръвообращението му.

— Да — потвърди жената, — както, ако си в кръчма и те заговори привлекателен млад господин, думите, излизащи от устата ти, зависят от количеството алкохол, което си вкарал в системата си и разбира се, от концентрацията на естествени хормони — пак повтарям, не по обикновен, предварително установен начин — всички тези неща играят важна роля.

— Струва ми се, че започвам да схващам какво се опитваш да ми обясниш — кимна Хакуърт.

— Замести тазвечершното представление и информацията, течаща по мрежата, с молекулите в кръвообращението и ще разбереш — каза жената.

Хакуърт остана малко разочарован, че тя изоставя метафората с кръчмата, която незабавно му се бе сторила по-интересна.

— Отсъствието на предопределеност — продължи жената, — кара някои да подценяват целия процес. Но всъщност това е невероятно мощно средство. Някои хора го разбират.

— Мисля, че и аз разбирам — отвърна той и наистина отчаяно му се искаше да повярва, че разбира.

— И затова някои хора идват тук, защото търсят нещо — да речем, че се опитват да открият загубен любовник, да осъзнаят защо в живота им се е случило нещо ужасно, защо на света има жестокост или защо не са доволни от кариерата си. Обществото никога не е било в състояние да отговори на тези въпроси — такива въпроси не можеш просто да потърсиш в справочната база данни.

— Но динамичният театър позволява на човек да влезе в интерфейс с вселената от данни по по-интуитивен начин — отбеляза Хакуърт.

— Точно така — потвърди тя. — Радвам се, че го схващаш.

— Когато работех с информация, често ми се случваше да се стремя към такова нещо, макар да не го съзнавах напълно — каза той. — Но това надхвърля въображението ми.

— Откъде чу за нас?

— Спомена ми един приятел, който в далечното минало е бил свързан с вас.

— О? Мога ли да попитам кой? Навярно имаме общ приятел — каза жената, сякаш това беше чудесно.

Хакуърт усети, че се изчервява и изпусна дълбока въздишка.

— Добре — призна той. — Излъгах. Всъщност не ми беше приятел. Просто човек, при когото ме заведоха.

— А, ето че стигаме до въпроса — рече жената. — Знаех си, че с теб става нещо загадъчно.

Хакуърт се засрами и не знаеше какво да отвърне. Той сведе очи надолу към бирата си. Жената го гледаше и той усещаше погледа й като топлина на прожектор.

— Значи си дошъл тук да търсиш нещо. Нали? Нещо, което не можеш да откриеш в базата данни.

— Търся един човек, наречен Алхимика.

Внезапно блесна светлина. Онази страна на лицето на жената, която бе обърната към прозореца, ярко се освети като космическа сонда, огряна от слънцето. Хакуърт някак усети, че това не е ново представление. Той погледна към публиката и видя, че почти всички са насочили фенерчетата си към бара и наблюдават и слушат разговора му с жената. Очилата го бяха измамили, променяйки силата на видимата светлина. Актрисата също се бе преобразила — лицето й отново изглеждаше така, както при влизането й в бара и сега Хакуърт разбираше, че по време на разговора образът й в очилата му постепенно се е променял, захранван с информация от онази част на мозъка му, която реагираше при вида на красива жена.