Но Карл Холивуд се чудеше дали това наистина има някакво значение. Барабанчиците можеха да вършат такива неща само като се свързваха в гещалт. Както показваше случаят с Хакуърт, веднага щом напуснеше гещалта, барабанчикът напълно загубваше контакт с него. Връзките между барабанчиците и нормалното човешко общество бяха несъзнателни, осъществяваха се чрез тяхното влияние върху Мрежата и се проявяваха в системи, явяващи се подсъзнателно в интерактивите, с които си играеха всички. Барабанчиците можеха да разкрият шифъра, но не бяха в състояние да се възползват от него по очевиден начин или навярно просто не го желаеха. Можеха да правят злато, но повече не се интересуваха от добиването му.
По някакъв начин Джон Хакуърт бе в състояние по-добре от всеки друг да извършва прехода между обществото на барабанчиците и викторианското племе. Всеки път, щом пресечеше границата, той като че ли донасяше нещо със себе си, полепнало по дрехите му като миризма. Тези влачени зад него бледи отгласи от забранени данни водеха до оплетени и непредвидими последствия от двете страни на границата, за които самият Хакуърт може би нямаше представа. Холивуд не знаеше нищо за него само допреди няколко часа, когато предупреден от свой приятел от „Dramatis personae“, се включи в историята, разигравана на черната палуба на театралния кораб. Сега очевидно знаеше много неща: че Хакуърт е създател на „Илюстрирания буквар на младата дама“ и че има дълбока връзка с барабанчиците, която далеч не е толкова проста, колкото обикновеното робство. През годините, прекарани под вълните, той не само беше ял лотоси и бе чукал камъни.
Хакуърт беше донесъл нещо със себе си и този път, когато изплува гол от лабиринта на барабанчиците в баластните резервоари на кораба. Бе се появил с числови ключове, които се използваха за идентифициране на определени величини: „Буквара“, Нел, Миранда и още някой, който носеше името „д-р Х.“. Преди, да се върне напълно в съзнателното си състояние той даде тези ключове на Клоуна, който изтегли задъханото му и треперещо тяло от водата. Клоуна бе механично устройство, но „Dramatis personae“ проявиха любезността да позволят на Карл Холивуд да го контролира — и да импровизира голяма част от личния сценарий и сюжет на Хакуърт — по време на представлението.
Сега Карл разполагаше с ключовете и от гледна точка на Мрежата не можеше да се различи от Миранда, Нел, д-р Х. или дори от самия Хакуърт. Те бяха написани по повърхността на една от страниците, дълги колони от цифри, групирани по четири. Карл Холивуд каза на тази страница да се сгъне и я пъхна в джоба на гърдите си. Можеше да използва ключовете, за да разнищи цялата тази работа, но това щеше да остане за друга вечер. Наркотикът и кофеинът бяха направили каквото могат. Време бе да се върне в хотела си, да вземе вана, да поспи и да се приготви за последното действие.
Принцеса Нел яздеше на север в ужасна гръмотевична буря. Конете почти бяха полудели от ужас от топовните салюти на гръмотевиците и зловещите сини проблясъци на светкавиците, но Нел ги подкарваше напред с твърда ръка и успокоителен шепот в ухото. Натрупаните край пътя грамади от кости бяха доказателство, че този планински проход не е място за бавене и бедните животни нямаше да са по-малко уплашени, ако се скриеха под някоя скала. Доколкото знаеше, великият крал Койот бе способен да управлява дори самото време и устройваше този прием, за да изпита волята на принцеса Нел.
Най-после излезе от прохода и копитата на конете незабавно започнаха да се хлъзгат по дебел слой лед. Ледът бързо покри юздите и натежа по гривите и опашките на животните. Тя се заспуска по лъкатушещите пътеки и остави зад себе си яростната буря. На нейно място започна да се изсипва проливен дъжд. Добре, че бе спряла за няколко дни в подножието на планината, за да прегледа всички вълшебни книги на Пурпур, защото по време на тази нощна езда използва всяко заклинание, което бе научила: заклинания за хвърляне на светлина, за избиране на правилното разклонение на пътя, за успокояване на животните и за затопляне на вледенените им тела, за поддържане на собствената си разколебаваща се смелост, за усещане приближаването на чудовища, достатъчно глупави, за да излязат навън в такова време, и за побеждаване на онези, които бяха достатъчно отчаяни, че да я нападнат. Нощната езда навярно бе безразсъдство, но принцеса Нел издържа на предизвикателството. Крал Койот не очакваше от нея такова нещо. Утре, когато бурята преминеше, той щеше да прати своите стражи гарвани над прохода и в равнината, за да я шпионират, както беше правил през последните няколко дни, и те щяха да се върнат с поразителна новина: принцесата е изчезнала! Дори най-добрите следотърсачи на краля нямаше да успеят да открият следите й от лагера, толкова умело ги бе заличила и беше оставила заблуждаващи.