Зората я свари насред огромна гора. Замъкът на крал Койот се издигаше върху високо, гористо плато, заобиколено от планини. Тя прецени, че дотам остават няколко часа езда. Нел се отдалечи от пътя, по който минаваха куриерите от пазара на шифровчиците и си устрои лагер край поток, заслонен от ледения влажен вятър, скрит от очите на гарваните и осветен от малък огън, на който си приготви чай и овесена каша.
Тя подремна до средата на следобеда, после стана, изкъпа се в студената вода на потока и развърза вързопа, който носеше със себе си. В него имаше костюм като на куриерите, които галопираха от и до пазара на шифровчиците. Както и няколко книги с шифровани съобщения — истински, изпращани от различни сергии на пазара до замъка на крал Койот.
Докато яздеше из гората към високия път, чу тропот на много копита и разбра, че това е първата група куриери, изчакали да преминат прохода след бурята. Тя постоя няколко минути и ги последва. Когато излезе от гъстата гора на пътя, Нел дръпна юздите и за миг остана удивена, за първи път видяла замъка на крал Койот.
През всичките си пътувания из Отвъдната земя никога не бе виждала нещо подобно. Основата му бе широка като планина и стените му се издигаха към облаците. От безбройните му прозорци сияеше светлина. Заобикаляха го могъщи укрепления — всяко от които само по себе си замък — но издигнати върху облаците, защото в хитростта си крал Койот бе измислил начин да строи сгради, които се носят във въздуха.
Принцеса Нел пришпори коня си напред, защото въпреки смайването си разбираше, че някой може да наблюдава пътя от прозорците в замъка. Докато препускаше, тя се разкъсваше между мисълта за собствената си глупост да дръзне да нападне такава могъща крепост и възхищението си към работата на крал Койот. Бледи, почти прозрачни черни облаци се рееха между кулите и укрепленията и когато се приближи, принцеса Нел видя, че всъщност са ята от гарвани, изпълняващи бойните си упражнения. Те бяха единствената армия на крал Койот, защото, както й беше казал един от гарваните, след като открадна единайсетте ключа от шията й:
Крал Койот не пазеше властта си с въоръжена мощ, а с хитрост. Стражите бяха единствената войска, от която се нуждаеше, а негово единствено оръжие бе информацията.
Докато препускаше през последните километри до портите, като се чудеше дали после ще е в състояние да изправи краката и гърба си, от тесен портал високо на едно от летящите укрепления излетя тънка черна струйка, сгъсти се в прозрачна топка и като комета се понесе към нея. Принцеса Нел не можеше да не потръпне от илюзията за маса и скорост, но облакът от гарвани се раздели на няколко части на един хвърлей на камък над главата й и я нападна от няколко посоки. Птиците прелетяха толкова близо до нея, че вятърът от крилете им развя косата й назад. Накрая отново се сляха в дисциплинирано ято и се върнаха на укреплението си, без повече да поглеждат към нея. Очевидно беше минала проверката. Когато стигна до могъщата порта, тя вече я очакваше отворена и никой не я пазеше. Принцеса Нел влезе вътре и се озова на широките улици в замъка на крал Койот.
Това бе най-прекрасното място, което някога бе виждала. Тук златото и кристалът не бяха скрити в кралската съкровищница, а се използваха като строителен материал. Навсякъде имаше зеленина, защото кралят обожаваше тайните на природата и бе пратил свои хора до най-отдалечените кътчета на света да му донесат семена от екзотични растения. Край широките булеварди се извисяваха дървета, чиито клони образуваха шумолящи сводове над сградите. Долните страни на листата бяха сребристи и като че ли излъчваха мека светлина. Клоните бяха покрити с големи лилави и пурпурни плодове, от които се носеше сладък аромат, привличащ колибрита с рубинени шийки. Имаше и много вода, в която живееха малки прозрачни жаби и бръмбарчета.