Куриерският път беше обозначен с полирани месингови табели. Принцеса Нел яздеше по величествения булевард и стигна до парк, който заобикаляше града, после излезе на издигаща се улица, лъкатушеща около най-високата точка на платото. Докато конят я отвеждаше към облаците, ушите й постоянно пукаха и от всеки завой на пътя тя се наслаждаваше на шеметна гледка към града и към летящите укрепления. Гарвани отлитаха и долитаха, носейки вести от всички кътчета на империята.
Стигна до място, където крал Койот разширяваше замъка си. Но вместо армия от каменоделци и дърводелци, строителят бе само един, едър сивобрад мъж, който пушеше дълга, тънка лула и носеше кожена кесия на колана си. Застанал по средата на строителния обект, той бръкна в кесията, извади семе, голямо колкото семка от ябълка, и го заби в пръстта. Когато мъжът се върна на спиралния път, от земята вече бе израснала висока ос от блестящ кристал. Тя се издигна високо над главите им и започна да се разклонява като дърво. Принцеса Нел зави зад ъгъла и я изгуби от поглед, а строителят доволно продължи да пуши лулата си и да гледа към кристалния свод, който почти скриваше небето.
Принцеса Нел видя това и много други чудеса по време на дългата си езда по спиралния път. Облаците се разчистиха и тя откри, че може да вижда на огромно разстояние във всички посоки. Владенията на крал Койот се намираха в самото сърце на Отвъдната земя и замъкът му бе построен върху високо плато по средата на империята му, така че от прозорците си погледът му можеше да стига чак до блестящия океан. Докато се изкачваше към вътрешната крепост на краля, Нел внимателно наблюдаваше хоризонта с надеждата, че може да зърне далечния остров, на който Харв тлееше в Черната крепост. Но в морето имаше много острови и тя не можеше да различи кулите на Черната крепост от скалистите гънки на планинските склонове.
Накрая пътят се изравни и мина през друга неохранявана порта във втора висока стена. Принцеса Нел се озова в зелен, покрит с цветя двор пред покоите на краля — високо място, очевидно изсечено от един-единствен диамант, голям колкото айсберг. Слънцето вече се спускаше ниско на запад. Оранжевите му лъчи караха стените на крепостта да пламтят и хвърляха навсякъде малки дъги, като парченца от разбити кристални купи. Десетина куриери стояха на опашка пред вратите на крепостта. Бяха оставили конете си в ъгъла на двора, където имаше поилка и ясли. Принцеса Нел направи същото и се нареди на опашката.
— Никога не съм имала честта да нося съобщение на крал Койот — каза тя на куриера пред нея.
— Това е преживяване, което вече няма да забравиш — отвърна той, наперен млад мъж с черна коса и козя брадичка.
— Защо трябва да чакаме на тази опашка? На сергиите на пазара на шифровчиците ние оставяме книгите си на масата и продължаваме по пътя си.
Неколцина от куриерите се обърнаха и презрително погледнаха към нея. Куриерът с козята брадичка положи видимо усилие да сдържи смеха си и отвърна:
— Крал Койот не е някой обикновен човек от сергиите на пазара на шифровчиците! Скоро сама ще се убедиш.
— Но не взима ли решенията си по същия начин, по който и всички други — като се консултира с правилата в книга?
При тези думи другите куриери не се опитаха да сдържат смеха си. Онзи с козята брадичка отговори с изключително презрителен глас:
— Какъв смисъл би имало тогава в този замък да властва крал? Той не взима решенията си по каквато и да е книга. Крал Койот е построил могъща мислеща машина, Магьосник 0,2, съдържаща цялата мъдрост на света. Когато донесем книга на това място, неговите помощници я дешифрират и се консултират с Магьосник 0,2. Понякога на Магьосника му трябват часове, за да вземе решението си. Съветвам те почтително и тихо да чакаш в присъствието на великата машина!
— Така и ще сторя — отвърна принцеса Нел, по-скоро развеселена, отколкото разгневена от нахалството на този нископоставен куриер.
Опашката постепенно се придвижваше напред и когато се спусна нощта, принцеса Нел видя пъстри светлини, струящи от вътрешността на крепостта. Те като че ли ставаха по-ярки, когато Магьосник 0,2 разсъждаваше, а през останалото време отслабваха. Принцеса Нел се опита да разбере и други подробности от онова, което ставаше вътре, но безбройните страни на диаманта пречупваха светлината и я разпръскваха във всички посоки, така че можеше да различава само отделни неща. Да се опитва да види светая светих на крал Койот беше все едно да се мъчи да си спомни подробностите от забравен сън.