Накрая куриерът с козята брадичка излезе навън, отправи на принцеса Нел последна усмивка и й напомни да прояви дължимата почтителност.
— Следващият! — напевно каза помощникът и принцеса Нел влезе в крепостта.
В преддверието седяха петима помощници, всеки на отделно бюро, отрупано с прашни стари книги от пазара на шифровчиците и с дълги рула хартия. Нел носеше тринайсет книги и по техните указания ги раздели между помощниците за дешифриране. Те не бяха нито млади, нито стари, а на средна възраст, всички облечени в бели сака, украсени с кръста на крал Койот, изтъкан със златна нишка. Всеки от тях също носеше на шията си ключ. Докато принцеса Нел чакаше, те дешифрираха съдържанието на книгите и отбелязаха резултатите, като пробиха дупки в ленти хартия с помощта на машинки, вградени в масите им.
После тринайсетте ролки хартия с изключителна церемониалност бяха навити и поставени върху огромен сребърен поднос, носен от млад помощник. Отвориха две големи врати и всички помощници, заедно с принцеса Нел, образуваха процесия, която влезе в огромната сводеста зала на Магьосника и пое по дългата централна пътека.
В дъното на залата… нямаше нищо. Огромно празно пространство, заобиколено със сложна машинария и малък олтар отпред. Това напомняше на принцеса Нел за сцена без завеси и декори. До сцената стоеше възрастен висш свещеник, облечен във внушителна бяла роба.
Когато наближиха края на пътеката, свещеникът изпълни повърхностна церемония, възхвалявайки превъзходните качества на Магьосника и молейки за неговото съдействие. Когато изрече тези думи, започнаха да просветват светлини и машинарията забръмча. Принцеса Нел видя, че залата е само преддверие на още по-огромно пространство и че то е пълно с машини: безброй блестящи лостове, малко по-дебели от графити, наредени във фина решетка, които се плъзгаха назад-напред, задвижвани от зъбчати предавки. Цялата машинария отделяше топлина и в залата беше доста горещо, въпреки големите колкото вятърна мелница вентилатори, които помпаха студен планински въздух.
Свещеникът взе от подноса първия от тринайсетте свитъка хартия и го пъхна в отвор в горната част на олтара. В този момент Магьосник 0,2 наистина се захвана на работа и принцеса Нел видя, че цялото въртене на части и бръмчене не е било нищо в сравнение с онова, което ставаше сега. Милионите лостове бяха малки, но силата, необходима за едновременното им задвижване бе сеизмична и тя усещаше невероятното напрягане на енергийните оси и предавателни кутии в здравия под на крепостта.
Около сцената блеснаха светлини, някои от които вградени в повърхността на самия олтар, други скрити в машинарията. За изненада на принцеса Нел, по средата на празното пространство започна да се сгъстява привидно триизмерна фигура от светлина. Постепенно се образува глава, върху която един по един се очертаваха елементите на лицето: стар плешив мъж с дълга бяла брада и смръщено в размисъл чело. Няколко секунди по-късно брадата избухна в ято бели птици и главата се превърна в планина. Птиците закръжиха около нея. После от планината изригна оранжева лава, която покри цялата сцена и се втвърди в блестящ куб от оранжева светлина. По този начин в продължение на няколко минути един образ преливаше в друг. Машинарията виеше през цялото време и изпълваше принцеса Нел с тревога. Предполагаше, че ако в замъка Тюринг не беше виждала други машини в действие, можеше да се обърне и да избяга.
Накрая обаче образите изчезнаха, сцената отново опустя и олтарът изплю хартиената лента, която свещеникът внимателно сгъна и подаде на един от помощниците. След кратка благодарствена молитва, той вкара в олтара втория свитък и целият процес отново започна, този път с различни, но също толкова забележителни образи.
Така продължи и с другите свитъци. Когато свикна с шума и вибрирането на Магьосника, принцеса Нел започна да се наслаждава на образите, които й се струваха изключително артистични — нещо, което би могъл да измисли човек, а не машина.
Но Магьосникът несъмнено беше машина. Тя все още не бе имала възможност подробно да го проучи, но след преживяванията си във всички други замъци на крал Койот подозираше, че това е просто поредната Тюрингова машина.
Обучението й на пазара на шифровчиците и особено опитът й с книгите-справочници, използвани за отговор на съобщенията, я бяха научили, че въпреки цялата му сложност, това също е Тюрингов механизъм. Беше дошла тук в замъка на крал Койот, за да види дали кралят отговаря на съобщенията според Тюринговите правила. Защото в такъв случай цялата система — цялото кралство — цялата Отвъдна земя — не бе нищо повече от огромна Тюрингова машина. И както установи след заключването й в тъмницата на замъка Тюринг, докато разговаряше със загадъчния херцог чрез съобщения, пращани но верига, колкото и да беше сложна, Тюринговата машина не бе човек. Нямаше душа. И не можеше да се мери с човека.