— Какво искате да направя? — попита принцеса Нел. До този момент тя не беше кралица и не знаеше протокола.
От мишките се разнесе хор от развълнувано писукане, докато предаваха помежду си команди. Килимът бурно, но организирано се раздвижи. Животинчетата се разделиха на взводове, роти, батальони и полкове, командвани от офицери. Една мишка се покатери по крака на масата на принцеса Нел, поклони й се, а после започна да писука команди отвисоко. Мишките изпълниха церемониален марш, оттеглиха се по краищата на стаята и се подредиха в правоъгълник, оставяйки свободно пространство по средата.
Мишката на масата, която Нел нарече „Генералисима“, издаваше дълги поредици от заповеди, тичайки до четирите й ъгъла, за да се обърне към различните подразделения на Мишата армия. Когато Генералисима свърши, разнесе се много висока музика, изпълнявана от гайдари и барабанчици.
Малки групи мишки започнаха да навлизат в свободното пространство, като всяка група се насочваше към различно място. Когато заемеха определените позиции, мишките се подреждаха така, че групата оформяше буква. По този начин на пода на библиотеката се появи следният надпис:
— Ще насоча всичките си усилия към развалянето на магията — отвърна принцеса Нел и от мъничките гърла на Мишата армия се изтръгна силен, пронизителен писък на благодарност.
Откриването на необходимата книга не отне много време. Мишата армия се раздели на малки части, всяка от които сваляше различна книга от лавиците, отваряше я на пода и прехвърляше страница по страница в търсене на нужното заклинание. Един час по-късно принцеса Нел забеляза, че в Мишата армия се е образувал широк коридор и че към нея се приближава книга, сякаш носеща се на сантиметри над пода.
Тя внимателно взе книгата от гърбовете на мишките и я запрелиства, докато откри заклинание за разваляне на магия на мишки.
— Добре тогава — каза принцеса Нел и започна да чете заклинанието, но внезапно въздухът се изпълни с развълнувано писукане и всички мишки се втурнаха в паническо бягство. Генералисима се покатери на страницата, заподскача в състояние на крайна възбуда и заразмахва предните си крачета.
— А, разбирам — кимна принцеса Нел. Тя взе книгата, излезе от библиотеката и като внимаваше да не настъпи някой от поданиците си, ги последва в огромното празно пространство навън.
Мишата армия отново изпълни церемониалния марш и се строи на взводове, роти, батальони, полкове и бригади, но този път парадът зае много повече място, защото мишките внимаваха да са на една човешка ръка разстояние една от друга. Някои от взводовете трябваше да изминат разстояние, което за тях се равняваше на много левги, за да стигнат до края на строя. Принцеса Нел използва това време, за да обиколи и огледа редиците, и да репетира заклинанието.
Накрая Генералисима се приближи до нея, дълбоко се поклони и й даде знак с палци нагоре, макар че принцеса Нел трябваше да вдигне малкия пълководец и внимателно да се вгледа, за да разбере жеста.
Тя отиде до оставеното за нея място в началото на строя, отвори книгата и изрече вълшебното заклинание.
Последва силен гръм и порив на вятър, който събори принцеса Нел по гръб. Тя вдигна поглед замаяна и видя, че е заобиколена от огромна армия от няколкостотин хиляди момичета, само няколко години по-млади от нея. Разнесе се мощно ура и всички момичета като едно паднаха на колене, заклевайки се във вярност към кралица Нел.
Говореха, че китайците се отнасяли с огромно уважение към лудите и че в дните на Бунта на боксьорите някои западни мисионери — навярно с лабилна психика, останали седмици наред затворени зад чакълените стени, щурайки се под снайперисткия огън на обкръжилите ги боксьорски и имперски войски и слушайки виковете на своите, изгаряни и измъчвани по пекинските улици — се побъркали и навлезли без оръжие сред редиците на враговете си. Те получили храна и не им сторили нищо лошо.
След като се настани в апартамент на последния етаж на „Шангри-Ла“ в Пудонг (или „Шонг-а-ли-ла“, както напевно произнасяха името таксиметровите шофьори), Джон Пърсивал Хакуърт си облече чиста риза, най-хубавата си жилетка със златен ланец, дълъг фрак за езда, ботуши, нови кожени ръкавици и бомбе, черни шпори от кожа и месинг, излъскани във фоайето на „Шонг-а-ли-ла“ от кули, който беше толкова сервилен, че поведението му чак бе обидно и Хакуърт заподозря, че е „Юмрук“ — спретнат, но очевидно ветеран от много пътувания в сурови земи.