На поредния малък кръстопът километър и половина по-нататък Хакуърт откри две сковани набързо разпятия, направени от новоотсечени черничеви дървета, по които все още се виждаха зелени листа. Със сиви найлонови въжета за тях бяха привързани двама млади бели мъже, обгорени на много места и изкормени. От прическите и сериозните им черни вратовръзки, иронично оставени на шиите им, Хакуърт предположи, че са мормони. От корема на единия от тях по земята се провлачваше дълго черво, до което стоеше мършава свиня и упорито го ръфаше.
Не видя много повече смърт, но горещият влажен въздух разнасяше зловонието й навсякъде. Стори му се, че забелязва мрежа от нанотехнологични бариери, но после осъзна, че това е природно явление: всеки канал излъчваше линеен черен ореол от тлъсти, сънливи мухи. От това разбра, че ако подръпне тази или онази юзда и насочи Похитител към брега на канала, ще открие, че е покрит с издути трупове.
Десет минути след преминаването на контролния пост на Крайбрежната република, той мина през центъра на лагер на „Юмруците“. Тъй като не поглеждаше нито надясно, нито наляво, Хакуърт не можеше да прецени големината му — бяха завладели село с ниски тухлени сгради с гипсова мазилка. Дълга, права ивица сажди по земята бележеше разположението на изгорен кабел на Захранването и когато го пресече, той си представи, че е меридиан, начертан от картограф върху жив глобус. Повечето „Юмруци“ бяха голи до кръста, носеха тъмносини панталони, алени пояси на кръста и понякога алени ленти на шията, главата или ръцете. Онези, които не спяха или пушеха, се упражняваха в бойни изкуства. Хакуърт бавно мина сред тях и те се престориха, че не го забелязват. Само от една от къщите изтича някакъв мъж, като размахваше нож и викаше „Ша! Ша!“, но трима негови другари го отведоха настрани.
През всичките шейсет и пет километра до Съджоу пейзажът не се промени, освен че потоците се превърнаха в реки и малките гьолове в езера. Лагерите на „Юмруците“ постепенно ставаха все по-големи и по-близо един до друг. В редките случаи, в които гъстият въздух се раздвижваше, той можеше да усети влажния металически мирис на застояла вода и разбра, че е близо до голямото езеро Тай Уу или Тайфу, както го произнасяха на шанхайски. На няколко километра разстояние от оризищата се издигаше купол във всички нюанси на сивото и хвърляше сянка пред група високи сгради. Хакуърт знаеше, че това трябва да е Съджоу, сега твърдина на Небесното кралство, скрит във воала на въздушния си щит като куртизанка зад прозрачно було от съджоуска коприна.
Когато наближи брега на огромното езеро, той излезе на централен път, водещ на юг към Ханджоу, и превключи Похитител на бавен ход. Съджоу беше пуснал застроените си пипала край магистралите и скоро Хакуърт видя райони с големи магазини и заведения, сега разрушени, опустели или заселени от бежанци. Повечето от тези места бяха предназначени за шофьори на камиони: много мотели, казина, чайни и закусвални. Но по магистралата не фучаха камиони и той яздеше по средата на улицата, като се обливаше в пот в тъмните си дрехи и често отпиваше от хладилната бутилка в багажното отделение на Похитител.
Като гигантска бариера напреки на пътя лежеше съборена реклама на „Макдоналдс“. Основата на стълба, който я бе поддържал във въздуха, беше изгорена. Отпред стояха и пушеха цигари двама млади мъже. Хакуърт разбра, че чакат него, Когато се приближи, те стъпкаха фасовете си, пристъпиха напред и се поклониха. Той повдигна бомбето си. Единият от младежите хвана юздите на Похитител — чисто церемониален жест в случая с робокон, — а другият покани Хакуърт да скочи на земята. Носеха тежки, но гъвкави гащеризони, през тъканта на които минаваха кабели и тръби: вътрешен пласт на бойни брони. Можеха да се превърнат в готови за бой хоплити, като си сложеха по-твърдите и по-тежки външни части, които навярно бяха някъде наблизо. Алените ленти на главите им ги определяха като Юмруци. Хакуърт беше един от малцината представители на Външните племена, стоящ в присъствието на „Юмрук“, който не тичаше към него с оръжие и вик „Убивай! Убивай!“, и му се струваше интересно да ги види в по-снизходително настроение. Държаха се достойно, официално и стегнато като военни, без дяволитостта и кикотенето, модерни сред момчетата на същата възраст в Крайбрежната република.