После, преди да успея да довърша работата, съм бил изтеглен от началниците ми в Протоколната служба. Бил съм съвсем близо до успеха. Но все още не съм го постигнал.
— Вашите началници са разкрили плана ни, така ли?
— Или не знаят абсолютно нищо за него, или им е известно всичко и се преструват, че нямат представа — отвърна Хакуърт.
— Но вие със сигурност вече сте им разказали всичко — почти шепнешком каза д-р Х.
— Ако трябваше да отговоря на този въпрос, вие нямаше да имате причина да не ме убиете — рече Хакуърт.
Д-р Х. кимна, не толкова в знак на съгласие, колкото за да изрази съчувствието си към възхитително циничната логика на Хакуърт — като че ли след поредица от привидно непоследователни ходове, Хакуърт внезапно е овладял голямо пространство с пулове на дъска за го.
— Има хора, които биха се обявили за такова решение заради случилото се с момичетата — каза д-р Х.
Хакуърт толкова се стресна от думите му, че за миг се зашемети и потъна в себе си.
— „Букварите“ оказаха ли се полезни? — накрая попита той, като се мъчеше да не изглежда замаян.
Д-р Х. широко се усмихна. После чувствата му отново потънаха под повърхността като подскачащ на вълните кит.
— Трябва да са били полезни за някого — отвърна той. — Според мен допуснахме грешка като спасихме момичетата.
— Как е възможно тази проява на човечност да е грешка?
Д-р Х. се замисли.
— По-точно ще е да се каже, че макар да беше морално да ги спасим, беше грешка да смятаме, че могат да бъдат правилно възпитани. Ние не разполагахме със средства да ги възпитаваме поотделно и затова го направихме с книги. Но единственият подходящ начин да отгледаш дете е то да има семейство. Учителят можеше да ни го каже, ако се бяхме вслушали в думите му.
— Някой ден някои от тези момичета ще последват пътя на Учителя — отвърна Хакуърт, — и тогава ще се прояви мъдростта на вашите решения.
Тази мисъл изглежда бе нещо абсолютно ново за д-р Х. Той се загледа през прозореца. Хакуърт усети, че въпросът за момичетата и „Букварите“ е приключен.
— Ще говоря открито и честно — след като известно време замислено отпиваше от чая си каза д-р Х., — и вие няма да повярвате в това, защото на хората от Външните племена им е втълпено да смятат, че ние никога не говорим направо. Но може би след време ще се убедите в истинността на думите ми.
Семето е почти довършено. Когато си тръгнахте, разработването му много се забави — повече, отколкото очаквахме. Мислехме си, че след онези десет години барабанчиците са поели вашите познания и са в състояние да продължат работата без вас. Но в ума ви имаше нещо, което сте постигнали чрез години на научни изследвания и от което барабанчиците, дори да са го имали, са се отказали, и не могат да си го върнат, освен ако не излязат от мрака и отново не заживеят на светло.
Войната срещу Крайбрежната република достига критичен момент. И ние ви молим за помощ.
— Трябва да отбележа, че сега за мен е почти немислимо да ви помогна — каза Хакуърт, — освен ако не е в интерес на племето ми, а това не ми се струва много вероятно.
— Нуждаем се от вашата помощ за довършването на Семето — упорито настоя д-р Х.
Само десетилетните упражнения за сдържане на емоциите позволиха на Хакуърт да не се изсмее високо.
— Сър. Вие сте светски човек и учен. Със сигурност ви е известна позицията на правителството на Нейно величество и всъщност на самия Общ икономически протокол по въпроса за Семенните технологии.
Д-р Х. повдигна ръка с длан надолу на няколко сантиметра от масата и махна към въздуха. Хакуърт разпозна в това движение жеста, който богатите китайци използваха, за да отпращат просяците или дори да покажат на събеседниците си, че говорят глупости.
— Те грешат — каза той. — Не разбират. Разглеждат Семето от западна перспектива. Вашите общества — и това на Крайбрежната република — са зле организирани. Те не уважават реда, не почитат властта. Редът трябва да се налага отгоре, за да не се стигне до анархия. Вие се страхувате да дадете Семето на народа си, защото той може да го използва за създаване на оръжия, вируси, наркотици и да унищожи реда. Вие налагате ред като контролирате Захранването. Но ние в Небесното кралство сме дисциплинирани, почитаме властта, в собствените ни умове цари ред и следователно същото се отнася за семейството, селото и държавата. В нашите ръце Семето ще е безопасно.