— Защо ви е толкова нужно? — попита Хакуърт.
— Трябва да имаме технология, за да живеем — отвърна д-р Х., — но трябва да я имаме с наше собствено ти.
За миг Хакуърт не можа да го разбере. Но докторът започна да изписва по масата йероглифи. Ръката му се движеше сръчно и изящно. Брокатеният му ръкав шумолеше по пластмасовата повърхност.
— Йонг е външната проява на нещо. Ти е криещата се вътре същност. Технологията е йонг, свързана с конкретно ти, което е… — тук докторът млъкна и с видимо усилие се сдържа да не използва обидни думи като „варварско“ или „гуейло“, — …което е западно и съвършено чуждо за нас. Векове наред, още от времето на Опиумните войни, ние сме се мъчили да приемаме технологичния йонг, без да внасяме западняшкото ти. Но това не е възможно. Също както нашите предци не са били в състояние да отворят пристанищата ни за Запада, без да приемат отровата на опиума, ние не можем да отворим живота си за западната технология, без да приемем западните идеи, които за нашето общество са като чума. Резултатът е векове на хаос. Ние ви молим да сложите край на хаоса, като ни дадете Семето.
— Не разбирам как ще ви помогне Семето.
— Семето е технология, вкоренена в китайското ти. Ние от пет хиляди години живеем от Семето — отвърна д-р Х. Той махна с ръка към прозореца. — Преди да станат паркинги, това са били оризища. Оризът е бил основа на нашето общество. Селяните са засявали семената и са имали най-висок статус в конфуцианската йерархия. Както каза Учителя: „Нека производителите са много, а потребителите малко“. Когато от Атлантида и Нипон дойде Захранването, ние вече не трябваше да сеем, защото сега оризът идваше от синтетични компилатори. Това беше краят на нашето общество. Докато обществото ни се основаваше на сеенето, думите на Учителя „Добродетелта е коренът, богатството е резултатът“ имаха пълна сила. Но при западното ти, богатството не идва от добродетелта, а от хитростта. Затова родовите връзки се разкъсаха. Хаос — със съжаление каза д-р Х., после вдигна поглед от чая си и кимна към прозореца. — Паркинги и хаос.
В продължение на цяла минута Хакуърт не отвърна нищо. В главата му отново бяха нахлули образи, този път не мимолетна халюцинация, а пълнокръвна картина на Китай, освободен от ярема на чуждото Захранване. Беше го виждал и преди, навярно дори бе помогнал за създаването му. Нещо, което никой гуейло не би могъл да види: Небесното кралство в настъпващата Ера на Семето. Селяни обработваха нивите и оризищата си и дори по време на суша или наводнения земята раждаше богата реколта: храна, разбира се, но и много непознати растения, плодове, от които можеха да се правят лекарства, бамбук, хиляди пъти по-як от естествените видове, дървета, които даваха синтетичен каучук и топчета чисто, безопасно гориво. Подредени в стройна процесия, загорели от слънцето земеделци носеха продукцията си на огромни пазари в чисти градове без холера и безредици, в които всички младежи бяха уважавани и послушни ученици, а всички старци бяха почитани и обсипвани с грижи. Това бе интерактивна симулация, голяма, колкото самия Китай, и Хакуърт можеше да се загуби в нея, и навярно го направи за неопределено време. Но накрая затвори очи, премигна и отпи малко чай, за да овладее рационалния си ум.
— Вашите аргументи имат своите достойнства — каза той. — Благодаря ви, че ми помогнахте да видя въпроса в друга светлина. Ще обмисля всичко това, когато се върна в Шанхай.
Д-р Х. го придружи до паркинга на „Макдоналдс“. Отначало топлината беше приятна като отпускаща вана, макар Хакуърт да знаеше, че скоро ще се чувства така, сякаш потъва в нея. Похитител се приближи и подгъна крака, за да му позволи по-лесно да го яхне.
— Вие доброволно ни помагахте в продължение на десет години — каза д-р Х. — Предопределен сте да създадете Семето.
— Глупости — възрази Хакуърт, — аз не знаех нищо за характера на проекта ви.
Д-р Х. се усмихна.
— Отлично го знаехте. — Той вдигна ръка и разклати показалец към него, като снизходителен учител, който се преструва, че гълчи умен, но немирен ученик. — Направихте тези неща, не за да служите на своята кралица, а за да съхраните собствената си природа, Джон Хакуърт, а аз разбирам природата ви. Вашата цел е умението и щом откриете интелигентен начин да направите нещо, вие трябва да го направите, както водата, открила цепнатина в дигата, трябва да мине през нея и да покрие земята от другата страна.