Выбрать главу

Видя го на една от тези рисунки: ковчежето на втория й баща — скромна дървена ракла с ръждясал железен обков и с тежък древен катинар, поставена под леглото. В тази ракла той пазеше златната тъкан… а навярно и ключа.

Нел прелисти страниците напред, стигна до отдавна забравената история за това как след изчезването на втория й баща злобната й мащеха беше отнесла ковчежето на висока скала над морето и го бе хвърлила във вълните, унищожавайки доказателствата за царската кръв на принцеса Нел. Тя не знаеше, че доведеницата й я гледа измежду клоните на гъсталака, където често се криеше по време на пристъпите на ярост на мащехата си.

Нел отгърна „Илюстрирания буквар на младата дама“ на последната страница.

Докато предпазливо се приближаваше към ръба на скалата в мрака и внимаваше да не закача нощницата си по трънливите храсти, принцеса Нел изпитваше странното чувство, че целият океан слабо е започнал да сияе. Често бе забелязвала това явление от високите прозорци на библиотеката си в кулата и предполагаше, че вълните трябва да отразяват светлината на луната и звездите. Но тази нощ бе облачна и небето напомняше на купа от издълбан оникс. Светлината, която виждаше, трябва да се излъчваше от източник под повърхността.

Предпазливо застанала на ръба на скалата, тя видя, че предположението й е вярно. Океанът — единственото постоянно нещо в целия свят — мястото, от което бе дошла като бебе, от което се бе появила Отвъдната земя, израствайки от семето на крал Койот, и в което беше изчезнала — океанът бе жив. След заминаването на краля принцеса Нел предполагаше, че е останала сам-самичка в целия свят. Но сега виждаше под вълните градове и разбираше, че е сама единствено по свой собствен избор.

— Принцеса Нел прибра полите си с две ръце и ги вдигна високо над главата си, оставяйки студения въздух да облъхне тялото й и да отнесе нощницата й — каза Нел. — После дълбоко си пое дъх, затвори очи, сви крака и се хвърли напред във въздуха.

Четеше за това как сияещите вълни я обливали, когато стаята внезапно се изпълни със светлина. Тя погледна към вратата, като си мислеше, че някой е влязъл и е включил осветлението, но беше сама и по стената премигваха отблясъци. Нел обърна глава в обратната посока.

Централната част на Високото шосе се бе превърнала в топка от бяла светлина, отметнала покривалото си от студена тъмна материя в нощта. Сферата постепенно се уголемяваше, докато накрая като че ли изпълни повечето пространство между Цю Шузан и крайбрежната линия на Пудонг. От бял цветът й стана червеникаво-оранжев и експлозията отвори във водата огромен кратер, който се превърна в кръгла вълна от пара и пръски, носеща се по повърхността на океана като дъговиден лъч, хвърлян от джобно фенерче.

Парчета от гигантския кабел на Захранването, който преди бе съставлявал по-голямата част от масата на Високото шосе, бяха изхвърлени в небето от експлозията и сега се премятаха във въздуха. Бавното им въртене говореше за големината им. Те хвърляха жълта сярна светлина над града, докато яростно се разгаряха от вятъра, предизвикан от собственото им движение. Блясъкът очертаваше силуетите на два огромни стълба водна пара, издигащи се от океана на север и юг от Високото шосе. Нел разбра, че „Юмруците“ трябва едновременно да са взривили нипонското и индийското Захранвания. Следователно „Юмруците на справедливата хармония“ вече разполагаха с нанотехнологични експлозиви — бяха изминали дълъг път от опита им да вдигнат във въздуха моста над Хуанг Пу с няколко бутилки водород.

Ударната вълна се блъсна в прозореца и стресна няколко от момичетата. Нел ги чу да си мърморят от спалнята. Зачуди се дали не трябва да ги предупреди, че сега Пудонг е откъснат от света, че „Юмруците“ са започнали последната си атака. Но макар да не можеше да разбере какво си говорят, тя ясно долавяше интонацията им: това не ги изненадваше, не ги натъжаваше.

Всички те бяха китайки и можеха да станат поданички на Небесното кралство просто като се обличат в консервативните дрехи на това племе и проявяват дължимата почит към мандарините. И несъмнено щяха да постъпят тъкмо така, веднага щом „Юмруците“ дойдеха в Пудонг. Някои може би щяха да бъдат подложени на унижения, арест или изнасилване, но след година всички щяха да се влеят в Небесното кралство, сякаш Крайбрежната република никога не бе съществувала.

Но ако новините от вътрешността изобщо означаваха нещо, „Юмруците“ бавно щяха да убиват Нел с многобройни малки рани и изгаряния, след като им омръзнеше да я изнасилват. Напоследък тя често виждаше китайските момичета да вървят на малки групи и крадешком да й хвърлят погледи. В гърдите й започваше да зрее подозрение, че някои от тях може би предварително знаят за нападението и се готвят да я предадат на „Юмруците“, за да докажат верността си.