Тя открехна вратата и видя две от тези момичета да се прокрадват към койката, на която обикновено спеше Нел, с червено полимерно въже в ръце.
Веднага щом се вмъкнаха в нейното отделение, Нел изтича по коридора и стигна до асансьора. Докато го чакаше да пристигне, тя беше по-уплашена отвсякога. Кой знае защо видът на жестокото червено въже в малките ръце на момичетата я ужасяваше повече от ножовете в ръцете на „Юмруците“.
От спалнята се надигна силен смут.
Камбанката на асансьора иззвъня.
Тя чу вратата на спалнята да се отваря и някой се затича по коридора.
Вратата на асансьора се отвори.
Във фоайето се появи едно от момичетата, видя я и пронизително извика на другите нещо.
Нел влезе в асансьора, натисна бутона за първия етаж и после онзи за затваряне на вратата. Момичето се замисли за миг, после се хвърли напред. По коридора тичешком се появиха още няколко момичета; Нел изрита непосредствената си противничка в лицето и тя отлетя назад, разпръсквайки във въздуха кръв. Вратата на асансьора започна да се затваря. Точно когато двете й части се срещаха по средата, през стесняващата се пролука тя видя едно от другите момичета да се хвърля към бутона на стената. Вратите се затвориха. Последва кратка пауза и отново започнаха да се отварят.
Нел вече бе заела правилната поза за самоотбрана. Ако се наложеше да се бие до смърт с тях, нямаше да се колебае. Но никое от момичетата не се втурна в асансьора. Вместо това водачката им пристъпи напред и насочи нещо към Нел. Разнесе се тих пращящ звук, Нел усети убождане в корема си и след секунди почувства, че ръцете й стават невероятно тежки. Дупето й също започна да натежава. Главата й клюмна. Коленете й се подгънаха. Не можеше да държи очите си отворени. Докато клепачите й се спускаха, тя видя, че момичетата усмихнато се приближават към нея и протягат червените въжета. Нел не можеше да помръдне нито една част от тялото си, но остана в пълно съзнание, докато я завързваха. Връзваха я бавно, методично и умело — правеха го всеки ден от живота си.
Мъченията през следващите няколко часа бяха чисто експериментални. Не продължиха много и не й нанесоха трайни увреждания. Тези момичета си изкарваха прехраната с връзване и измъчване на хора по такъв начин, че да не оставят белези. Това бе всичко, което всъщност знаеха. Когато на водачката им й хрумна идеята да забият цигара в бузата на Нел, това беше нещо съвършено ново за тях и толкова стресна останалите момичета, че в продължение на няколко минути не можеха да кажат нищо. Нел усещаше, че повечето от тях не са способни на такива неща и че само искат да я предадат на „Юмруците“, за да получат поданство в Небесното кралство.
Самите Юмруци започнаха да се появяват дванайсетина часа по-късно. Някои от тях носеха консервативни делови костюми, други униформи на охраната на сградата, трети изглеждаха така, сякаш са дошли да заведат някое момиче на дискотека.
Когато пристигнаха, всички те имаха работа. Бе очевидно, че когато бунтът наистина започнеше, този апартамент щеше да играе ролята на местен щаб. „Юмруците“ носеха припаси с товарния асансьор и изглежда прекарваха много време в телефонни разговори. Постоянно прииждаха още и в апартамента на мадам Пинг винаги имаше десет-двайсет души. Някои от тях бяха много уморени и мръсни и незабавно се хвърлиха на койките.
В известен смисъл на Нел й се искаше да правят каквото ще правят и бързо да свършват. Но в продължение на много време не се случи нищо. Когато пристигнаха първите Юмруци, момичетата ги заведоха да видят Нел, напъхана под едно от леглата и просната сред локва от собствената й урина. Водачът на бунтовниците освети за миг лицето й с фенерче, после се извърна, без да проявява какъвто и да е интерес. Очевидно щом се увери, че момичетата са дали своето за революцията, Нел загуби всякакво значение.
Тя предполагаше, че след време тези мъже неизбежно ще си позволят с нея онези волности, обявявани за право на победителя от войниците, освободили се от женското влияние на цивилизованото общество. За да направи тази перспектива не дотам привлекателна, Нел предприе отчаяната мярка да се омърси със зловонните продукти на естествените си вътрешни процеси. Но повечето „Юмруци“ бяха прекалено заети и когато пристигаха нови попълнения от мръсни пехотинци, момичетата на мадам Пинг с готовност им предлагаха услугите си. Нел реши, че войниците, настанени в публичен дом, естествено ще имат определени очаквания и че обитателките му ще проявят неблагоразумие, ако ги разочароват.