Беше тръгнала по света да търси щастието си и ето какво бе открила. По-ясно отвсякога разбираше мъдростта на забележките на госпожица Матисън за враждебността на света и за това колко важно е да си член на влиятелно племе. Интелектът на Нел, огромните й познания и умения, натрупани по време на интензивното й обучение, не означаваха абсолютно нищо, когато се бе сблъскала с шепа организирани селяни. В настоящото си положение тя не можеше да спи, а се унасяше и се разсънваше, като от време на време я спохождаха халюцинации. Неведнъж сънува, че управителят е дошъл в хоплитската си броня, за да я освободи. Болката, която изпитваше, щом се върнеше в съзнание и осъзнаеше, че умът я е лъгал, бе по-ужасна от всякакви мъки, които можеха да й причинят другите.
Накрая се умори от зловонието под леглото и се измъкна навън. От пленяването й бяха изтекли поне трийсет и шест часа. Водачката на момичетата, онази, която бе угасила цигарата си в лицето й, сряза червеното въже и мръсната й нощница. Крайниците на Нел се отпуснаха на пода. Момичето донесе бич, който понякога използваха в разиграването на сценарии с клиентите, и започна да шиба Нел, докато възстанови кръвообращението й. Този спектакъл привлече голяма тълпа от „Юмруци“, които се събраха в спалнята, за да погледат.
Момичето поведе Нел на четири крака до килера и я накара да извади кофа и четка. После й заповяда да почисти мърсотията под леглото, като често я наглеждаше и я биеше, очевидно разигравайки пародия на богата западнячка, която командва нещастно куче. След третото или четвъртото изтъркване на пода стана ясно, че всичко това се прави повече за забавление на войниците, отколкото поради хигиенни причини.
После я върнаха в килера, отново я завързаха, този път с леки полицейски белезници, и я оставиха на пода в мрака, гола и мръсна. Няколко минути по-късно хвърлиха при нея вещите й — дрехите, които момичетата не бяха харесали, и книга, която не можеха да четат.
Когато се увери, че момичето с бича го няма, Нел каза на „Буквара“ да направи светлина.
В дъното на килера видя голям синтетичен компилатор. Момичетата често го използваха, за да произвеждат по-големи предмети, когато се налагаше. Тази сграда очевидно бе свързана с пудонгското Захранване на Крайбрежната република, защото взривяването на Високото шосе не бе прекъснало кабелите. „Юмруците“ навярно не биха си направили труда да установят щаба си тук, ако сградата беше откъсната.
Веднъж на всеки два часа в килера влизаше „Юмрук“, и заповядваше на синтетичния компилатор да направи нещо, обикновено храна. В два от тези случаи Нел бе насилена по начина, чиято неизбежност отдавна подозираше. Тя затваряше очи със съзнанието, че каквото и да правеха със съсъда на душата й тези отрепки, самата й душа си оставаше чиста, също толкова недосегаема за тях, колкото и пълната луна за безумните напеви на някой аборигенски шаман. Опитваше се да мисли за машината, която проектираше в главата си с помощта на „Буквара“, за това как зацепваха предавките и как се въртяха лагерите, как се програмираше лостовата логика и къде се съхраняваше енергията.
През втората й нощ в килера, след като повечето „Юмруци“ си бяха легнали и използването на синтетичния компилатор очевидно бе приключило, тя нареди на „Буквара“ да качи проекта й в паметта на компилатора, после допълзя до него и натисна с език бутона „СТАРТ“.
Десет минути по-късно машината с остър звук изпусна вакуума си. Нел отвори вратата с език. На дъното на СК лежаха нож и меч. Тя бавно и предпазливо се завъртя, като дишаше дълбоко, за да не стене от болката в онези части от тялото й, които бяха най-нежни и уязвими, но бяха най-жестоко насилени от похитителите й. Нел протегна заключените си с белезници ръце назад и стисна дръжката на ножа.
По коридора се приближаваха стъпки. Може би някой бе чул съскането на синтетичния компилатор и си беше помислил, че е време за вечеря. Но Нел не можеше да бърза — трябваше да внимава.
Вратата се отвори. Бе един от висшите „Юмруци“, чийто чин навярно приблизително отговаряше на сержант. Той освети лицето й с фенерче, после се подсмихна и включи лампата на тавана.