Нел отстъпи назад и отпусна ножа. Мъжът носеше униформата на службата за поддръжка на сградата и очевидно го бяха принудили да застане на пулта. Другият, когото току-що беше убила, онзи с черната кожена шапчица, бе някакъв нисш командир на бунтовниците и не можеше да се очаква, че ще се унижава да натиска бутоните.
— Продължавай! Нагоре! Нагоре! — каза тя, като сочеше към тавана. Последното, което искаше, беше асансьорът да спре на етажа на мадам Пинг.
Мъжът бързо се поклони няколко пъти и направи нещо с бутоните, после се обърна и угоднически й се усмихна.
Като гражданин на Крайбрежната република, работещ в сферата на услугите, той знаеше няколко думи на английски и Нел знаеше няколко на китайски.
— Там долу — „Юмруците“? — попита тя.
— Много „Юмрук“.
— Първи етаж — „Юмруци“?
— Да, много „Юмрук“ първи етаж.
— Улица — „Юмруци“?
— „Юмрук“, армия сражава на улица.
— Около тази сграда?
— „Юмрук“ около тази сграда навсякъде.
Нел погледна към контролното табло на асансьора: четири колони плътно разположени един до друг бутони с различен цвят в зависимост от функцията на всеки етаж — зелено за търговските, жълто за жилищните, червено за служебните и синьо за сервизните. Повечето сини етажи бяха под земята, но един от тях беше петият отгоре надолу.
— Офис на сградата? — посочи към него тя.
— Да.
— „Юмруци“ там?
— Не, „Юмрук“ всички долу. Но „Юмрук“ на покрива!
— Давай към офиса.
Когато асансьорът стигна до петия етаж отгоре надолу, Нел накара мъжа да остане на мястото си, после отново излезе на покрива и разби двигателите му, така че да не може да се движи. Скочи обратно в кабината, като се опитваше да не гледа към труповете и да не обръща внимание на миризмата на кръв и други телесни течности, които изтичаха през отворените врати и капеха надолу в шахтата. Не след дълго „Юмруците“ щяха да открият всичко това.
Нел имаше обаче малко време. Трябваше само да реши как да го използва. В сервизния килер имаше синтетичен компилатор, също като онзи, с който бе направила оръжията си, и тя знаеше, че може да го използва, за да направи експлозиви и да вдигне във въздуха фоайето. Но „Юмруците“ също имаха експлозиви и спокойно можеха да взривят горните етажи на сградата.
А пък и навярно следяха трафика в мрежата на Захранването в сградата от някаква подземна контролна стая. Използването на СК просто щеше да им покаже местоположението й. Те щяха да изключат Захранването, а после бавно и предпазливо да дойдат за нея.
Нел бързо обиколи офисите, като преценяваше ресурсите си. През панорамните прозорци на най-хубавия кабинет видя по улиците на Пудонг съвсем променена картина. Много от небостъргачите бяха поддържани от външните Захранвания и сега бяха тъмни, макар че от разбитите прозорци на някои места излизаха пламъци и осветяваха улиците хиляди метри надолу. Тези сгради бяха евакуирани и затова по улиците имаше много повече хора, отколкото можеха да поемат. Площадът около нейната сграда бе блокиран и сравнително пуст.
Нел откри стая без прозорци, с медиатронни стени, по които се виждаше смущаващ колаж от образи: цветя, детайли от европейски катедрали и шинтоистки храмове, китайски пейзажи, увеличени изображения на насекоми и цветен прашец, многоръки индийски богини, планети и луни от слънчевата система, абстрактни мотиви от ислямския свят, графики на математически уравнения, скулптурни глави на мъже и жени. Иначе стаята беше празна, освен макета на сградата, поставен по средата и висок приблизително колкото Нел. Повърхността на макета бе медиатронна, също като на истинската сграда, и показваше (както и се предполагаше) онова, което можеше да се види и отвън: предимно реклами, макар че някои „Юмруци“ очевидно бяха идвали тук и ги бяха надраскали с надписи.
Върху покрива на макета беше поставено перо — просто черна пръчка, заострена в единия край — и палитра с цветно колело и други средства за управление. Нел ги взе, докосна с върха на перото зеления участък на цветното колело на палитрата и прокара перото по повърхността на модела. Остана сияеща зелена черта, която обезобрази реклама на някаква въздушна линия.
Каквито и други ходове да предприемеше през останалото й време, имаше нещо, което можеше да направи бързо и лесно. Не бе съвсем сигурна защо го прави, но интуицията й подсказваше, че може да е от полза или навярно се дължеше на артистичния стремеж да остави нещо, което да живее по-дълго от самата нея, дори само с няколко минути. Нел започна, като изтри всички големи рекламни табла на горните етажи на небостъргача. После нахвърли проста рисунка с основни цветове: син щит и в него герб, изобразяващ червено-бяла книга, златни кръстосани ключове и кафяво семе. Тя включи образа от всички страни на небостъргача между стотния и двестния етаж.