— Защо?
— Защото имаме евтино Захранване, само по няколко грама на секунда. Да се разплачеш направо.
— А защо имаме евтино Захранване?
— Защото и къщата ни е евтина.
— А тя защо е евтина?
— Ами, защото само това можем да си позволим с нашите приходи — отвърна Харв. — Мама трябва да се конкурира с всякакви китайци и тем подобни, които нямат никакво себеуважение и са готови да работят за нищо. И заради това и мама трябва да работи почти за нищо. — Той погледна синтетичния компилатор отново и поклати глава. — Много тъжно. В Цирка на бълхите си имат ей толкова голям компилатор — хвана двете си ръце и направи максимално голям кръг с тях. — А този сигурно е голям колкото кутрето ти.
Харв се отдалечи от компилатора, сякаш не можеше да понася присъствието му в стаята, засмука усилено от кутията си със сок и отиде във всекидневната, за да влезе в един интерактив. Нел просто продължи да гледа как зеленият сектор става все по-голям и по-голям, докато запълни половината кръг, след което картинката започна да изглежда като зелен кръг с бял сектор, който става все по-малък и по-малък. Най-накрая звукът рязко спря, точно в момента, в който белият сектор изчезна напълно.
— Готово! — извика тя.
Брат й натисна паузата на интерактива си, замъкна се в кухнята и докосна един медиаглиф, който представляваше движещият се образ на отваряща се врата. Контейнерът започна да съска като луд. Харв погледна изплашеното личице на сестра си и й разроши косата; тя не можа да се защити, защото беше запушила ушите си с ръце.
— Трябва да запълни вакуума — обясни той.
Звукът спря и вратата се отвори. В компилатора се виждаше новият червен дюшек на Нел, прилежно сгънат.
— Дай си ми го! Дай си ми го! — закрещя тя, вбесена, че Харв го пипа. Известно време Харв си поигра с нея на „вземи го, ако можеш“, след което й го даде. Нел побягна към стаята, в която спяха двамата с Харв, и трясна вратата с всичка сила. Динозавър, Патето, Питър и Пурпур я чакаха там. — Донесох ново легло за нас — съобщи им тя. Грабна старото си детско дюшече и го хвърли на топка в единия ъгъл на стаята, след което разгъна прилежно новия на пода. Беше отчайващо тънък, повече приличаше на одеяло, отколкото на дюшек. След като го разгъна на пода обаче, от него долетя съскащ звук — не много силен — също като звукът, който издаваше брат й, когато спеше през нощта. С вдишването дюшекът започна да става все по-дебел, докато накрая си приличаше вече на съвсем истински. Тя събра Динозавър, Патето, Питър и Пурпур в ръцете си, след което, за да се увери напълно, направи няколкостотин подскока върху дюшека.
— Харесва ли ти? — попита я Харв. Беше отворил вратата.
— Не! Махай се! — запищя Нел.
— Нел, тази стая е и моя — каза и Харв. — Трябва да разградим старото ти легло.
Малко по-късно Харв излезе с приятелчетата си и Нел остана известно време сама вкъщи. Тя беше решила, че и децата й имат нужда от нови дюшеци. Домъкна стола до бар плота, покатери се отгоре му, за да стигне точно пред синтетичния компилатор, и се опита да разчете медиаглифите. Имаше много, които тя въобще не можеше да разчете. Но си спомни, че Текила просто говореше на машината, когато не можеше да разчете нещо, и тя се опита да направи същото.
— Моля, покажете разрешението от възрастен — не спираше да повтаря компилаторът.
Едва сега Нел разбра защо Харв винаги натискаше разни неща по машината, вместо да й говори. И тя започна да натиска разни картинки, докато накрая не се появиха същите медиаглифи, които бе използвал Харв, за да избере дюшек за нея. На единия бяха изобразени мъж и жена, които спяха заедно в много голямо легло. Пак мъж и жена, но в малко по-малко легло. Сам мъж. Само дете. Бебе.
Нел натисна бебето. Появи се белият кръг с червен сектор, музиката засвири, компилаторът изсъска и вратата се отвори.
Тя разгъна дюшека на пода и официално го представи на Динозавър, който беше още твърде малък, за да може да скача върху него; поради което Нел реши да му покаже как се прави това. После се върна отново при компилатора и набави дюшеци за Патето, Питър и Пурпур. Сега вече по-голямата част от пода беше заета от дюшеци, но малката си помисли колко ли ще е хубаво, ако можеше цялата стая да е покрита с един-единствен огромен дюшек, поради което поръча на машината и два от най-големия размер. След това поръча и един нов за Текила, както и още един за приятеля й Рог.
Когато Харв се прибра, реакцията му беше нещо средно между ужас и страхопочитание.