Водачът на бурите, як мъж на петдесетина години, някак разпозна Карл Холивуд като водач на групата и двамата бързо се информираха с какви сили разполагат за последния напор до реката. Единственото нещо, което Холивуд си спомняше от разговора, беше, че мъжът му каза: „Добре, че имате зулусите“. Бурите носеха някакви автоматични оръжия, които стреляха с малки нанотехнологични високоексплозивни заряди и който можеха да превърнат тълпата в кайма. Бурите обаче стреляха на дисциплинирани залпове, дори когато атакуващите ги „Юмруци“ достигаха на разстояние от една сабя от тях. От време на време някой надигаше глава, обсипваше редиците от прозорци с автоматичен огън и от мрака надолу политаха снайперисти, които се изсипваха на улицата като парцалени кукли. Бурите трябва да носеха някакви средства за нощно виждане. Спенс рязко натежа на ръката му и Карл разбра, че полковникът е изпаднал в безсъзнание. Той провеси пушката си през рамо, наведе се и го вдигна на гръб.
Стигнаха до брега и установиха отбранителна линия. Следващият въпрос бе имаше ли някакви лодки? Но тази част от Китай беше наполовина под вода и очевидно лодките бяха също толкова много, колкото и велосипедите. Повечето изглежда бяха доплавали до Шанхай по време на постепенното нападение на „Юмруците“. Когато се доближиха до водата, видяха хиляди хора с лодки, готови за сделки. Но както правилно отбеляза бурският водач, щеше да е самоубийство да се разделят на няколко малки безмоторни лодки. „Юмруците“ плащаха високи награди за главите на варварите. Много по-безопасно щеше да е да изчакат някой от по-големите съдове, да се договорят с капитана и всички заедно да се качат на борда.
Няколко съда, вариращи от моторни яхти до риболовни траулери, вече завиваха, за да стигнат първи при тях, като си пробиваха път през малките лодки край брега.
В дробовете им бе започнал да отеква ритмичен звук. Отначало напомняше на барабани, но когато се приближи, той се превърна в хиляди човешки гласове, едновременно викащи „Ша! Ша! Ша! Ша!“. Нанжин Роуд започна да изсипва на Дигата огромно множество хора като отработени газове, изхвърлени от бутала. Те се пръснаха в двете посоки край брега.
Към реката маршируваше войска от хоплити — професионални воини в бойна броня — и изцяло изпълни пътя. Това не бяха „Юмруци“, а редовна армия, авангард на Небесното кралство, и Карл Холивуд се ужаси, осъзнал, че сега единственото, което я отделя от бреговете на Хуанг Пу, е самият той, неговият „Колт“ и шепа леко въоръжени граждани.
Красива наглед яхта се приближи на няколко метра от брега. Оцелелият израелец, който говореше китайски, вече беше започнал да преговаря с капитана.
Една от бурските жени, жилава баба с бял кок и гордо забодено отгоре черно боне, бързо обсъди положението с водача им. Той кимна, после хвана лицето й в шепи и я целуна.
Тя се обърна с гръб към реката и закрачи към приближаващата се колона небесници. Неколцината китайци, достатъчно луди, за да останат на брега, проявиха уважение към възрастта и вероятното й безумие, като се разстъпиха пред нея.
Преговорите на яхтата очевидно бяха срещнали някаква непредвидена спънка. Карл Холивуд можеше да види отделни хоплити, които се издигаха на височина от два-три етажа във въздуха и се хвърляха с главата напред през прозорците на хотел „Катей“.
Бурската баба упорито продължаваше напред, докато не застана по средата на Дигата. Водачът на колоната на небесниците се приближи, насочи към нея някакво огнестрелно оръжие, вградено в ръкава на бронята му, и й махна да се отстрани. Тя внимателно падна на колене насред пътя, сплете ръце в молитва и наведе глава.
После жената се превърна в перла от бяла светлина в устата на дракона. За миг тази перла достигна големината на въздушен кораб. Карл Холивуд имаше благоразумието да затвори очи и да извърне глава, но нямаше време да се хвърли на земята. Това направи ударната вълна, която го просна в цял ръст върху гранитните павета и отнесе от тялото му половината дрехи.
Мина известно време, докато се върне в пълно съзнание. Струваше му се, че е изтекъл половин час, макар че наоколо продължаваха да се сипят останки и навярно бяха изтекли само няколко секунди. Корпусът на бялата яхта беше пробит отстрани и повечето от екипажа плуваха в реката. Но минута по-късно се приближи рибарски траулер и след съвсем кратки преговори качи варварите на борда. Карл почти бе забравил за Спенс и едва не го остави там. Откри, че повече няма сили да повдигне тялото на полковника от земята, затова го издърпа на траулера с помощта на двама млади бури — еднакви близнаци, осъзна той, може би тринайсетина годишни. Когато заплаваха по Хуанг Пу, Карл Холивуд се сви върху просната на палубата рибарска мрежа, отпуснат и слаб, сякаш всичките му кости бяха счупени, зазяпан в трийсетметровата дупка по средата на Дигата. Погледът му се плъзна към стаите на хотел „Катей“, чиито външни стени бяха почти изцяло отнесени от бомбата в тялото на бурската жена.