В кръга влезе самотна жена. Подът под краката й започна да се издига и тя се извиси във въздуха като на олтар. Барабаненето достигна невероятно кресчендо и после утихна. След това отново започна, но съвсем бавно и мъжете от вътрешния кръг затанцуваха около жената.
Карл Холивуд видя, че това е Миранда.
Сега вече разбираше всичко: че бежанците са доведени в кралството на барабанчиците за събиране на нови данни, които течаха в кръвоносните им системи, че по време на невероятната оргия тези данни са били вкарани в мократа Мрежа и че сега цялата информация ще се излее в Миранда, която щеше да стане приемник на кулминацията на някаква компютърна дейност и която със сигурност щеше да изгори жива в този процес. Това беше дело на Хакуърт, това бе кулминацията на усилията му да създаде Семето и да подрие основите на Нова Атлантида, Нипон и всички общества, развили се около концепцията за централизирано йерархично Захранване.
Към центъра си пробиваше път самотна фигура, която изпъкваше, защото кожата й не излъчваше каквато и да е светлина. Тя се вмъкна във вътрешния кръг, като събори един от танцьорите, който й се изпречи на пътя. После се качи на централния олтар, върху който Миранда лежеше по гръб с протегнати настрани ръце, сякаш разпната, и с кожа, превърнала се в галактика от пъстри светлини.
Нел повдигна главата на Миранда, наведе се и я целуна — не просто леко докосване, а яростна целувка с отворена уста. В същото време тя силно прехапа и собствените си, и устните на Миранда, така че кръвта им се смеси. Светлината, сияеща от тялото на Миранда отслабна и бавно изтля, докато нанообектите в нея бяха откривани и унищожавани от ловците-убийци, навлезли в кръвта й от тази на Нел. Миранда се събуди и се изправи, немощно прегърнала шията на дъщеря си.
Барабаненето беше стихнало. Всички барабанчици неподвижно седяха, очевидно задоволявайки се да чакат — с години, ако се наложи — мястото на Миранда да заеме друга жена. Светлината от плътта им едва сияеше и медиатронът на купола почти бе угаснал. Най-после открил роля за себе си, Карл Холивуд пристъпи в центъра, подхвана Миранда под коленете и раменете и я вдигна във въздуха. Нел се завъртя и ги изведе от пещерата, протегнала меча пред себе си, но никой от барабанчиците не се опита да ги спре.
Минаха през много тунели, като винаги завиваха по водещите нагоре разклонения и накрая видяха слънчевата светлина да блести над вълните, очертавайки бели линии по прозрачния таван. Нел замахна с меча като стрелка на часовник и разсече стената на тунела пред тях. През отвора нахлу топла вода и момичето заплува нагоре към светлината. Миранда не можеше да плува добре и Карл се разкъсваше между паническото желание да изскочи на повърхността и дълга си към тази жена. После видя, че отгоре се спускат сенки, десетки голи момичета с възбудени, дяволити бадемовидни очи, изпускащи от устите си гирлянди от сребърни мехурчета. Карл и Миранда бяха подхванати от безброй нежни ръце, които ги изведоха на повърхността.
Над тях се издигаше Ню Шузан и от планината се носеше звън на катедрални камбани.