Выбрать главу

Подобни изобретения бяха породили загрижеността сред някои, че хората от филозона А могат съвсем тайничко да вкарат няколко милиона смъртоносни устройства в телата на членовете от филозона Б, като по този начин приложат възможно най-сладкото от техническа гледна точка изопачаване на изтърканата, древна мечта да можеш да превърнеш за секунди едно цяло общество в сос. Няколко посегателства от този род вече бяха направени, последвани от масови погребения със затворени ковчези, но случаите не бяха много. Никак не беше лесно да се контролират подобни устройства. Ако човек изпиеше или изядеше някое от тях, то така или иначе щеше да се окаже в тялото му, но можеше просто да попадне в храносмилателния тракт и да се рециклира в тялото на някой от близките му. Големият проблем обаче беше имунната система на носителя, която създаваше достатъчно голяма хистологична шумотевица, за да довърши евентуалните жертви.

Онова, което работеше в тялото, можеше да работи навсякъде, поради което филозоните вече си имаха свои собствени имунни системи. Парадигмата за непробиваемия щит не действаше на нанониво; човек трябваше да разсече сам средната свободна пътека. Всеки добре защитен анклав беше ограден с въздушна буферна зона, населена плътно с имуночастици — микроскопични аеростати, предназначени да откриват и унищожават нашествениците. В случая на Атлантида/Шанхай например, тази зона на нито едно място не беше по-тънка от двайсет километра. Най-вътрешният слой представляваше зелен пояс, разположен от двете страни на решетката-глутница, а най-външният се наричаше Земя под аренда.

В Земята под аренда винаги беше доста мъгливо, защото всичките имуночастици във въздуха служеха като ядра при кондензирането на водната пара. Ако човек се вгледаше внимателно в мъглата и фокусираше погледа си на няколко сантиметра пред лицето си, щеше да види как мъглата проблясва, сякаш изпълнена с множество микроскопични прожектори, тъй като имуночастиците обхождаха пространството с лидарни лъчи. Лидарът беше също като радара, само че използваше по-малките дължини на вълните, които по стечение на обстоятелствата бяха видими за човешкото око. Проблясването на мъничките светлинки беше доказателство за микроскопичните смелчаци, които се преследваха неумолимо един друг из мъглата, също като подводниците и унищожителите в черните води на северния Атлантически океан.

Нел вижда нещо странно; Харв обяснява всичко

Една сутрин Нел погледна през прозореца и видя, че светът е станал с цвета на графита на моливите й. Колите, велосипедите, квадропедите, дори хората с електрически кънки оставяха след себе си надвиснали черни вихрушки.

След като бе отсъствал цялата нощ, Харв най-сетне се прибра. Нел изпищя при вида му, защото той представляваше просто един катраненочерен дух с два чудовищни израстъка на лицето си. Брат й отлепи от себе си една филтрираща маска, под която просветна сивкаво-розовата му кожа. Показа й белите си зъби, веднага след което започна да кашля. Продължи да прави това дълго и методично, за да извади и от най-дълбоките алвеоли насъбрали се парцали плюнка, които изпращаше в тоалетната. От време на време спираше, просто за да диша, при което от гърлото му излизаше слаб свистящ звук.

Харв не даде никакви обяснения, а продължи да се занимава с неговите си работи. Той развинти двете изпъкнали неща от маската си и извади оттам някакви черни неща, които породиха малки черни и прашни бури, когато ги хвърли на пода. Замени ги с две бели неща, които извади от една обвивка от нанобар, макар че докато си свърши работата, белите неща вече се бяха покрили с черните отпечатъци от пръстите му, по които се виждаха идеално всички линии. Харв вдигна за момент обвивката от нанобар към светлината.

— Стар протокол — отбеляза дрезгаво и я хвърли към кошчето за отпадъци.

След това приближи маската до лицето на Нел, уви каишките около главата й и ги стегна. Дългата й коса се замота в закопчалките и започна да я скубе, но маската заглушаваше всичките й възражения. Вече трябваше да полага известни усилия, за да диша. Маската притискаше лицето й, когато вдишваше, и свистеше, когато издишваше.

— Не я сваляй — нареди Харв. — Тя предпазва от тонера.