— Какво значи тонер? — измърмори тя. Думите така и не успяха да излязат от маската, но Харв се досети какво е попитала по погледа й.
— Червейчета — отвърна той. — Или поне така ги наричат в Цирка на бълхите. — Вдигна едно от черните неща, които бе свалил от маската и го перна лекичко с върха на пръста си. Издигна се цял пепелив облак, подобно на капка мастило в чаша вода, който увисна с въртеливо движение във въздуха, без да се издига или пада. Някъде в средата му заблестяха искри светлина като магически прах. — Виждаш ли, наоколо е пълно с червейчета, през цялото време. Говорят си едно на друго с помощта на искрите — обясни й Харв. — Има ги във въздуха, в храната и водата, навсякъде. А освен това трябва да следват определени правила, които се наричат протоколи. Има един протокол отпреди много време, според който те са много полезни за белите ти дробове. Би трябвало да се разпадат на безопасни частици, ако погълнеш едно от тях. — На това място Харв направи пауза с театрален жест, за да изнесе на преден план още един абаносов паразит, което според Нел вероятно плуваше заедно с безопасните червейчета. — Има обаче някои хора, които понякога нарушават тези правила. Които не следват протоколите. И предполагам, че ако има твърде много червейчета във въздуха, които се разнасят из белите ти дробове, ама с милиони… ами тогава мисля, че тия безопасни частици може и да не се окажат толкова безопасни, като са толкова много. Но както и да е. Момчетата от Цирка на бълхите казват, че понякога червейчетата влизат във война помежду си. Като например, ако някой получи червейче в Шанхай, което не следва протокола, синтетичният му компилатор започва да произвежда много такива червейчета и ги разпраща навсякъде по водата до анклава Нова Атлантида да слухти при виките, или дори да им навреди нещо. Тогава някой вики — например някое от момчетата за спазване на протокола — прави червейче, което трябва да намери другото и да го убие, и така те влизат във война. Ето това става днес, Нел. Червейчета, които се бият с други червейчета. Този прах — наричаме го тонер — всъщност се състои от мъртвите тела на всички такива червейчета.
— А кога ще свърши войната? — попита Нел, но Харв не можа да я чуе, защото беше навлязъл в нова серия от хрипове.
Най-накрая той стана и завърза една лента от бял нанобар около лицето си. Областта около устата му веднага започна да става сивкава. Харв извади от пушката си за червейчета използваните патрони и я зареди с нови. Оръжието беше под формата на пушка, но вместо да изстрелва разни неща, просто засмукваше въздух. Зареждаше се с цилиндрични патрони, запълнени с нагъната като акордеон хартия. Когато някой я включеше, тя издаваше лек свистящ звук от засмукването на въздуха — и да се надяваме червейчета — през хартията. Червейчетата засядаха в нея.
— Трябва да тръгвам — каза момчето и натисна спусъка на оръжието си един-два пъти. — Никога не се знае на какво мога да попадна.
След което се отправи към изхода, оставяйки черни от тонер следи по пода, които обаче изчезнаха от въздушните течения при движението му, сякаш никога не бе минавал оттам.
Отдел „Поръчки“ представляваше къща във викториански стил на един хълм, която заемаше цялото пространство между две пресечки и изобилстваше на крила, кули, преддверия и обветрени веранди. Хакуърт не заемаше достатъчно висок пост, за да си има своя кула или балкон, но пък разполагаше с изглед към една градина, в която растяха гардении и чемшири. Ако седеше на бюрото си, не можеше да вижда градината, но усещаше миризмата й, особено когато вятърът духаше откъм морето.
Рънсибъл се намираше на бюрото му под формата на куп листа, повечето от които бяха подписани с ДЖОН ПЪРСИВАЛ ХАКУЪРТ. Той разгъна документа, който му бе дал Котън. По него продължаваше да върви малкото промишлено филмче. Котън съвсем определено се беше забавлявал. Никой никога не бе уволняван за това, че се придържа към последователен фотореализъм, но личната сигнатура на Хакуърт изглеждаше така, сякаш е била снета от молби за получаване на патент от деветнайсети век: черно върху бяло, отсенки на сивото, направени с почти микроскопично гравиране с пресечени щрихи, шрифт от отдавна излязла от употреба печатарска преса с леко оръфани краища. Направо подлудяваше клиентите — винаги им се приискваше да взривят диаграмите на медиатроните във всекидневните си стаи. И Котън бе разбрал това. Той беше направил и своята диаграма в същия стил и по този начин неговата нанотехнологична батерия направо пуфтеше върху страницата, също като парния локомотив на някой смелчага от епохата на Едуард.