В крайната точка на Захранването се образува прозрачна мъглица — нещо като плесен върху презряла ягода. Мъглицата се сгъсти и взе да заема по-преднамерена форма — просто някои части заставаха по-горе от други. Започна да се разпространява по пода все по-надалеч от тръбата на Захранването, докато запълни нещо определено — сектор от окръжност с радиус от около десетина сантиметра. Хакуърт продължи да гледа, докато не се увери, че вече вижда как от този сектор тръгва да се оформя крайчецът на книгата.
В единия ъгъл на тази лаборатория имаше съвременна версия на копирна машина, която можеше да приема всякакъв вид записана информация и да я превъплъти в каквото си иска. Можеше дори да унищожава някаква информация, а след това да удостовери, че я е унищожила — нещо, което беше доста полезно в относително параноичната атмосфера на отдел „Поръчки“. Хакуърт й даде документа, който съдържаше кода на компилирания Рънсибъл, и го разруши. По всяка вероятност.
Когато всичко това беше свършено, Хакуърт спря вакуума и вдигна диамантения купол. Готовата книга стоеше изправена върху системата, която я бе избутала нагоре и която веднага се превърна в куп отпадъци при съприкосновението си с въздуха. Хакуърт взе книгата с дясната си ръка, а избутващата преса с лявата, след което изхвърли пресата в кошчето за отпадъци.
Заключи книгата в едно чекмедже на бюрото си, взе си цилиндъра, ръкавиците и бастунчето, качи се на бързоходката си и потегли към Високото шосе. На път за Шанхай.
Китай беше точно от другата страна на водата и човек можеше да го види, ако слезеше на самия бряг. Градът с небостъргачите се наричаше Пудонг, а отвъд него се намираше Шанхай. Понякога Харв ходеше там с приятелите си. Казваше, че е по-голям, отколкото може въобще да си представи човек, стар и мръсен, пълен със странни хора и гледки.
Те живееха в ЗПА, което според Харв беше съкращението на Земя под аренда, изписано с букви. Нел вече знаеше медиаглифите за думичката. Харв я бе научил освен това и на знака на Омая, което беше името на територията, където живееха те; знакът представляваше една принцеса, която разпръсква с пръчица златни прашинки върху няколко сиви къщи, които ставаха жълтеникави и ярки, когато прашинките ги покриеха. Нел си мислеше, че прашинките са червейчета, но Харв все я убеждаваше, че червейчетата са твърде мънички, за да могат да се видят, че пръчицата е магически жезъл, а прашинките са от вълшебен прашец. Така или иначе Харв я накара да запомни въпросния медиаглиф, за да може да се оправи до вкъщи, ако някога се загубеше.
— По-добре е обаче просто да ми се обадиш — каза й Харв веднъж, — и аз ще дойда да те намеря.
— Защо?
— Защото навън има лоши хора и не трябва да се разхождаш из ЗПА самичка, ама никога.
— Какви лоши хора?
Харв се почувства неловко, изпусна един милион въздишки, започна да се върти неспокойно.
— Сещаш ли се за онзи интерактив, в който бях преди два дни? Дето имаше пирати, които връзваха децата и щяха да ги карат да се хвърлят в морето?
— Да.
— В ЗПА също има пирати.
— Къде?
— Хич не си прави труда да ги търсиш. Няма да ги видиш така или иначе. Те въобще не приличат на пиратите с големите шапки, със сабите и тем подобни. Просто са си като обикновени хора. Иначе обаче са си пирати и любимото им нещо е да хващат деца и да ги връзват.
— И да ги карат да скачат в морето?
— Нещо подобно.
— Извикай полицията!
— Мисля, че полицията няма да помогне. Може би те самите са пирати.
Полицаите бяха китайци. Идваха по Високото шосе от Шанхай. Веднъж Нел ги видя отблизо, когато дойдоха в къщата им, за да арестуват приятеля на мама — Рог. Рог не си беше у дома, а само Нел и Харв, и Харв ги пусна да влязат и да седнат на дивана във всекидневната, след което им донесе чай. Харв им каза нещо на шанхайски, при което те се засмяха и му разрошиха косата. Той каза на Нел да си стои в нейната стая и да не излиза, но Нел естествено дойде и започна да гледа. Имаше трима полицаи — двама в униформа и един в костюм, седяха, пушеха цигари и гледаха медиатрона, докато се върна Рог. След това нещо се скараха с него и го изведоха навън, като не спираха да крещят през цялото време. След това Рог вече никога не се върна, а Текила започна да излиза с Марк.
За разлика от Рог, Марк имаше работа. Миеше прозорците на къщите на виките в анклава Нова Атлантида. Връщаше се у дома късно следобед, пребит от работа като куче и мръсен, и дълго, дълго се къпеше в банята им. Понякога караше Нел да ходи с него в банята, за да му търка гърба, защото не можел да стигне до едно местенце точно по средата на гърба си. Понякога поглеждаше косата на Нел и й казваше, че и тя трябва да се изкъпе, след което Нел си сваляше дрешките, влизаше под душа при него и той й помагаше да се изкъпе.