Почти всички червейчета бяха свързани по някакъв начин с викторианската имунна система, а повечето от тях пък бяха имунни частици, чието предназначение бе да се носят из мръсните крайбрежни води на Ню Шузан като използваха лидар, за да се залепят за всички други червейчета, които можеха да не се подчинят на Протокола. Когато намереха такова, те просто го унищожаваха, като се залепяха за него и повече не го пускаха. Викторианската система използваше дарвинови техники за създаване на убийци, които се адаптираха към жертвите си — елегантно и ефикасно в известен смисъл, — но водеше до създаването убийци, твърде странни, за да са измислени от човешки ум, също както хората бяха създали един свят, който никога не можеше да бъде сътворен от някоя къртица. Д-р Х. положи специални усилия да съсредоточи картината върху един особено чудат убиец, който бе стиснал в смъртоносна хватка червейче без етикет. Това не означаваше задължително, че плътта на Хакуърт е била нападната, а по-скоро мъртвите червейчета бяха станали част от праха по някоя маса някъде и се бяха полепили по кожата му, когато той е сложил ръка на масата.
За да покаже вида червейчета, които търсеше в този момент, Хакуърт бе донесъл един репей, измъкнат от косата на Фиона, след като бяха ходили на разходка в парка. Беше го показал на д-р Х., който веднага бе схванал за какво става въпрос, и в крайна сметка го намери. Изглеждаше напълно различно от всички останали червейчета, защото като при всеки репей, единствената му работа беше да се залепя за всичко, което се докоснеше до него. Произведен бе няколко часа преди това от синтетичния компилатор в отдел „Поръчки“. Хакуърт беше инструктирал машината да постави няколко милиона от тях върху външната повърхност на „Илюстрирания буквар“. Голяма част от репеите се бяха полепили по плътта на Хакуърт, когато той бе докоснал книгата за първи път.
Повечето бяха останали по книгата в офиса, но Хакуърт беше предвидил всичко това. Сега той обясни съвсем подробно как стоят нещата, за да започнат д-р Х. и асистентите му да проявяват каквато и да било инициатива:
— Репеят си има вътрешен брояч — каза той, — който ще го накара да се разпадне дванайсет часа след като е бил създаден. Разполагаме с шест часа за извличане на информацията. Тя естествено е закодирана.
Д-р Х. се усмихна за първи път през този ден.
Д-р Х. беше идеалният човек за тази работа, дори само заради лошата си слава. Той беше анти-инженер. Събираше изкуствени червейчета също както някой чалнат викторианец събираше ципокрили. После ги разглобяваше атомче по атомче, за да разбере как работят, и когато откриеше някое хитро нововъведение, го вкарваше в базата си данни.
Хакуърт беше „автор“ на измислици, д-р Х. — „усъвършенстващ се“. Разликата бе поне толкова стара, колкото дигиталния компютър. „Авторите“ на измислици създаваха нови технологии, след което се впускаха в някой нов проект, като бяха изследвали само най-повърхностните възможности на току-що измисленото. Усъвършенстващите се получаваха много по-малко уважение, защото на пръв поглед си мируваха в технологично отношение, занимаваха се с някакви системи, които вече не бяха никак нови, експлоатираха ги до дупка и ги караха да правят неща, за които „авторите“ никога не се бяха и сещали.
Д-р Х. подбра чифт подвижни рамена на манипулатор от необичайно големия си арсенал. Някои от нещата бяха копирани от модели на Нова Атлантида, Нипон или Индустан и изглеждаха познати на Хакуърт; други обаче бяха странни естественоизпитателски устройства, които сякаш бяха свалени от имунни частици от Нова Атлантида — по-скоро развили се, отколкото конструирани структури. Докторът използва две от тези лостчета, за да хване репея. Той представляваше покрита с алуминий мегамолекула чист въглерод в нещо като украшение под формата на слънце с назъбени шипчета, някои от които бяха декорирани с фрагменти от опърлена като шишкебап кожа.
Под наставленията на Хакуърт азиатецът завъртя репея, докато пред очите им не се появи една малка област без шипчета. В повърхността на топката имаше малка, кръгла вдлъбнатина, маркирана с равномерно разпределени дупки и пъпки. Приличаше на багажен люк в страничната част на въздушен кораб. Около обиколката на това петно бяха изписани символите на производителя: IOANNI HACVIRTUS FECIT.