На Бъд му се прииска на място да покаже на тоя парс какво означава фатално, но както във всяка банка, и този човек си имаше доста добра охрана. Освен това подобна политика си беше съвсем стандартна, така че всъщност Бъд беше един вид доволен, че банкерът се бе изразил толкова ясно и директно.
— Ами, добре тогава, ще се свържа отново с вас — обеща той. — Нали нямате нищо против да задържа брошурата?
Парсът махна с ръка, за да го отпрати заедно с брошурата. Бъд отново заброди по улиците в търсене на пари при по-изгодни условия.
Три геодезични семенца се носеха над покривите и градините на Атлантида/Шанхай през един петъчен следобед, също като микробите от някаква растителна кратуна с размерите на спътник. Две мачти за закрепване на дирижабли изникнаха и нараснаха от игрищата за крикет в парка на източника „Виктория“. Най-малкият от въздушните кораби беше изрисуван с кралските знаци; той поддържаше постоянна позиция високо в небето, докато двата големи кораба се спускаха към стоянките си за закотвяне. Корпусите им бяха напълно празни и прозрачни в по-голямата си част. Вместо да спират слънчевата светлина, те я изкривяваха и обагряха в жълто, като хвърляха огромни абстрактни слънчеви зайчета от още по-ярка или не толкова ярка светлина, които децата, облечени в най-добрите си кринолини и спретнати костюмчета с къси панталонки, се опитваха да хванат в обятията си. Свиреше духов оркестър. Зад перилата на въздушния кораб „Атлантида“ стоеше една мъничка фигурка в бяла рокличка, която махаше с ръце на децата отдолу. Те знаеха, че това вероятно е самата рожденичка, за която беше организирано тържеството — принцеса Шарлот, и също й махаха и надаваха радостни възгласи.
Фиона Хакуърт се бе разходила надлъж и нашир из Кралската екологична оранжерия, стриктно следвана от двете страни от родителите си, които се надяваха, че така ще предпазят полите й от калта и треволяците. Тази стратегия не се беше оказала кой знае колко успешна, но с едно бързо изчеткване Джон и Гуендолин успяха да пренесат по-голямата част от мърсотията по белите си ръкавици. Оттам пък тя отлетя право във въздуха. По онова време повечето от мъжките и дамските ръкавици се правеха от безкрайно микроскопични фабрични нишки, които знаеха как да се отървават от мърсотията; човек можеше да си напъха цялата ръка с ръкавица в калта и само няколко секунди след това тя отново щеше да си бъде съвсем беличка.
Йерархията на каютите в „Етер“ отговаряше напълно на статута на пасажерите, защото частите от кораба, предназначени за тях, можеха да се разглобяват и сглобяват по нов начин между два полета. За лорд Финкъл-Макгроу, трите му деца и половинките им и Елизабет (първото му и единствено засега внуче) от кораба се спусна специален ескалатор, който ги качи право в кралския апартамент в самата предница на кораба, от която се откриваше гледка напред на почти 180 градуса.
След семейство Финкъл-Макгроу, към по-задната част на кораба, се бяха настанили десетина други от Лордовете на справедливостта, някъде от нивото на граф или барон, повечето от които водеха в каютите на втора класа по-скоро внуците, отколкото децата си. След това бяха административните служители, чиито златни ланци на часовниците, изобилстващи с мънички порцеланови кутийки, мобифони, фенерчета, табакери за енфие и други фетиши висяха около тъмните им жилетки, с които те се опитваха да прикрият шкембетата си. Повечето от децата им бяха стигнали до възрастта, в която вече не изглеждаха сладки за никой друг, освен за собствените им родители; до ръста, при който енергията им бе повече заплаха, отколкото някакво чудо; и до нивото на интелигентност, при което типичната за децата невинност се бе превърнала във вбесяваща грубост. Пчеличката, която си жужи наоколо, за да си събира нектар, е красива, въпреки имплицитната заплаха, но същото поведение при един стършел, който е три пъти по-голям, те кара да започнеш да се оглеждаш за нещо подходящо, с което да го размажеш. Така че по широките ескалатори, които водеха до каютите в първа класа, можеше да се види как много бащи изведнъж сграбчват детето си за рамото и съскат с килнати на една страна шапки и стиснати зъби, като през това време се оглеждат за евентуални свидетели на произшествието.