Събудих се в присъствието на много хора. Зората внимателно влизаше в стаята. Уилямсън седеше на пода, до стената, протегнал мръсните си боси крака, а около него шумно дишаше цялата фамилия Бугрееви — всичките осем синове, осемте снахи, двадесетте внуци и петнадесетте внучки. Впрочем, внуците и внучките дишаха някъде пред прага. Нямаше го единствено самия Иван Степанович и старата му жена — остроносата Серафима Ивановна.
— Ще има ли? — питаше задъхващият се глас на Андрей.
— Ще има.
— Ами той? — И всички Бугрееви въздъхнаха дълбоко и замряха.
— Какво той? — твърдо опита Уилямсън.
— Ще умре — жално изрече Андрей и всички Бугрееви отново въздъхнаха.
— Може пък да не умре — несигурно каза Уилямсън.
— Старата също ще умре. — И снахите се разплакаха.
— Тя — в никакъв случай — увери ги Уилямсън и добави: — Впрочем, тя е възрастна жена.
Внезапно се вдигна шум, хората се размърдаха. По-малките внучета се шмугнаха в храстите, снахите се спуснаха всяка към своя дом. От къщата на старите към нас бавно се приближаваше Иван Степанович, стиснал в ръцете си огромна, мръсна, миришеща на пръст връзка книжа.
— Ето я картата — Иван Степанович държеше слепналите се пергаментови листа и пръстите му трепереха.
Иззад мощния му гръб надзърташе Серафима Ивановна.
— Ето, давам я. Двадесет години. Простете ми, Сима, Андрей, Пьотър, Николай, всички сродници — простете.
— Бугреев се разплака.
— Е, хайде, хайде, Иван Степанович — рече Уилямсън.
— Не се вълнувай. Радвай се, вместо да тъжиш.
И той ми нареди да се навъртам край Бугреев.
Старецът хич не смяташе да умира. След малко се успокои, дори сякаш се подмлади и от сутринта до вечерта не спира да приказва, като хващаше за раменете ту мен, ту Уилямсън, ту Василчиков — все ни разправяше за белгийците, кое как е било, къде се е намирало, какви са били печалбите им. Имаше много добра памет.
Пергаментовата, миришеща на земя връзка книжа, съдържаше и подземна карта на този район, съставена от белгийците. Руди: злато, желязо… Скъпоценни камъни: топаз, тюркоаз, берил… Полускъпоценни: ахат, яспис, планински кристал, малахит… Нямаше ги само камъните, заради които бе дошъл тук Уилямсън.
Иван Степанович не даде диамантената карта. На Вишера откриха диаманти едва тридесет години по-късно.