Двуцилиндровият олдсмобил изръмжа с цялата мощ на двигателя си от двайсет коня, с гръм и трясък потегли от „Садовая“, където живееше Фандорин, и след минутка вече беше на Чернишевския мост. Неубедително бледото нощно небе ронеше вял дъждец, улицата лъщеше от локви. Прекрасните грайферни гуми на фирма „Херкулес“ се плъзгаха по мокрия асфалт като по черен лед.
След още две минути возилото спря пред номер 7 на улица „Коломенская“, където се разполагаше санктпетербургското Жандармско-полицейско управление на железниците.
Фандорин кимна на козируващия часовой и изтърча нагоре по стълбите. Камердинерът остана в автомобила и дори демонстративно се обърна на другата страна.
Още от самото начало на въоръжения конфликт между двете империи Маса, по рождение японец, но по паспорт руски поданик, заяви, че ще спазва неутралитет, и стриктно се придържаше към това правило. Той не се възхищаваше от героичните подвизи на защитниците на Порт Артур, ала не се радваше и на победите на японското оръжие. Но най-вече не стъпваше във военни учреждения, което понякога създаваше сериозни неудобства както на него, така и на господаря му.
Нравствените страдания на камердинера се задълбочаваха и от това, че след няколко ареста по подозрение за шпионаж му се наложи да дегизира своята народност. Фандорин издейства за слугата си временен паспорт на името на китаец, тъй че Маса трябваше да излиза навън с перука с дълга плитка и се наричаше според документа с невъзможното име Лянчан Шанхоевич Чаюневин. От всички тия изпитания камердинерът изгуби апетит, посърна и дори престана да разбива сърцата на домашните прислужнички и шивачки, сред които в предвоенните времена жънеше умопомрачителни успехи.
Времената впрочем бяха тежки не само за фалшивия Лянчан Шанхоевич, но и за господаря му.
Когато японските броненосци атакуваха без предупреждение ескадрата в Порт Артур, Фандорин се намираше на другия край на света, в Холандска Западна Индия, където се беше отдал на увлекателни издирвания в областта на подводната навигация.
Отначало Ераст Петрович не искаше да има нищо общо с тая война, в която участваха две скъпи на сърцето му страни, но колкото повече успехът клонеше към Япония, толкова по-бързо Фандорин губеше интерес към влагоустойчивите свойства на алуминия и дори към търсенето на галеона „Сан Фелипе“, потънал със златния си товар през лято Господне 1708 на седем мили юг-югозападно от остров Аруба. Тъкмо в деня, когато стърчащият отломък на испанската гротмачта драсна алуминиевия корем на Фандориновата подводница, пристигна вестта за гибелта на броненосеца „Петропавловск“ заедно с главнокомандващия адмирал Макаров и целия екипаж.
На заранта Ераст Петрович повери ваденето на златните кюлчета на съдружниците си и отпътува към родината.
След като пристигна в Санкт Петербург, той се обърна към свой отдавнашен колега още от Трето отделение, който сега заемаше отговорна длъжност, и предложи услугите си: знайно е, че специалистите по Япония са катастрофално малко, а Ераст Петрович беше прекарал в Страната на Изгряващото слънце не една година.
Старият познат много се зарадва на визитата на Фандорин, но рече, че би искал да използва Ераст Петрович на друго поприще.
— Познавачи на Япония липсват, разбира се, както и какво ли още не — рече генералът, примигвайки със зачервените си от безсъние очи — но сме много голи от още по-лошо място, и то най-интимното, с извинение. Ако знаете само, драги, в какво отчайващо състояние е нашата система за контрашпионаж! В действащата армия криво-ляво се оправят, но в тила е мрак и ужас. Японските агенти са навсякъде, действат нахално, изобретателни са, а ние не умеем да ги хващаме. Липсва ни опит. Свикнали сме на почтени шпиони, европейци, които служат под прикритието на посолствата или на търговски компании. Докато азиатците нарушават всички правила. Аз знаете ли за какво се притеснявам най-много — сниши глас важният човек и се приведе към ухото му. — За пътищата ни. Когато война се води на десет хиляди километра от заводите и от мобилизационните пунктове, победите и пораженията зависят от железницата, главната кръвоносна система на държавния организъм. Имаме една-единствена артерия за цялата империя — от Питер до Порт Артур. И тя вяла, едвам пулсира, заплашена от запушване и най-страшното — съвсем незащитена. Две неща ме плашат тук, скъпи Ераст Петрович: японските диверсанти и нашето си руско безхаберие. Оперативен опит, слава Богу, не ви липсва. Освен това, както ми докладваха, в Америка сте се изучили за инженер. Съгласен ли сте да се впрегнете? Вие определяте условията. Ако искате — ще ви възстановим на държавна служба, ако не — останете си волна птица. Само помогнете, дайте едно рамо.