Така Фандорин се озова в столичното Жандармско-полицейско управление на железниците, и то тъкмо в ролята на „волна птица“, тоест консултант, който не получава заплата, но за сметка на това притежава широки пълномощия. Задачата на консултанта бе следната: да разработи система за гарантиране на сигурността на транспортните артерии, да я изпробва в зоната на своята отговорност, след което да я предаде на всички жандармски железопътни управления на империята.
Това беше главоболна работа, която никак не приличаше на предишните занимания на Ераст Петрович, но беше също посвоему интересна. В зоната на отговорност на управлението имаше над 2000 километра пътища, стотици станции и гари, мостове, насипи, депа, работилници — и всичко това трябваше да се охранява от евентуални посегателства от страна на противника. И докато в губернското жандармско управление се водеха на служба няколко десетки сътрудници, в железопътното те бяха над хиляда. И размахът, и отговорността бяха несъпоставими. Освен това съгласно длъжностната инструкция железопътните жандарми се освобождаваха от функциите на политическа полиция, което беше много важно за Фандорин — той не обичаше революционерите, но още по-голямо отвращение изпитваше към методите, с които тайната полиция изкореняваше нихилистическата зараза. В тоя смисъл Ераст Петрович не се чувстваше омърсен от службата в Жандармското железопътно ведомство.
Фандорин не знаеше много за железниците, но и не се смяташе за пълен дилетант. Все пак беше дипломиран инженер по самоходни машини, пък и преди двайсетина години, докато разследваше едно объркано дело, известно време се подвизава като уж стажант по една жепе линия.
През изтеклата година „волната птица“ успя да постигне много неща. Учредиха се жандармски караули във всички влакове, включително пътническите, осигури се специален режим за охрана на мостове, тунели, запасни коловози, стрелки, създадоха се подвижни бригади с дрезини и още сума нещо. Нововъведенията на столичното управление бързо се прилагаха и в другите губернии, така че до ден-днешен (да не чуе дяволът) не бе допусната нито една голяма катастрофа, нито една диверсия.
Макар че имаше доста измислена длъжност, в управлението свикнаха с Ераст Петрович, отнасяха се с подобаваща почит, наричаха го „господин инженер“. Началникът — генерал-лейтенант фон Касел — бързо свикна да се осланя във всичко на своя консултант и без него не вземаше никакви решения.
Ето и сега Леонтий Карлович чакаше помощника си на прага на кабинета.
Още щом мярна високата забързана фигура на инженера, се втурна срещу него.
— Как можа да се случи тъкмо на Тезоименитския мост?! — кресна генералът още отдалеч. — Хем писахме до министъра, предупреждавахме го, че мостът е овехтял, несигурен! А той само ми се заканва: ако допуснете японска диверсия, вика — отивате на съд. Каква диверсия, по дяволите? Тезоименитският мост не е ремонтиран от хиляда осемстотин и петдесета година! И ето на: не е издържал на тежестта на ешелона с тежката артилерия. Оръдията са повредени. Много загинали. И най-лошото е, че се нарушава връзката с Москва!
— Пак добре, че стана тук, а не след Самара — рече Ераст Петрович, докато влизаше след фон Касел в кабинета и затваряше вратата. — Тук можем да отбием движението през Новгород14. Сигурни ли сме, че мостът е паднал сам, а не е било диверсия?
Леонтий Карлович се намръщи:
— Ама моля ви се, каква диверсия? Поне вие би трябвало да знаете, нали лично разработвахте инструкцията. На моста има патрул, релсите се проверяват през половин час, по спирачните площадки на влаковете са поставени дежурни жандарми — на моята територия цари пълен ред. Вие по-добре ми кажете откъде се изсипаха тия нещастия върху клетото отечество? И без това напъваме с последни сили. Откъде се взе тая пуста Япония? Когато постъпих на служба, никой не беше и чувал за такава страна. И на, за броени години се разрасна, като тесто набъбна. Къде се е чуло и видяло подобно нещо?
— Защо пък д-да не се е чувало — с характерното си заекване отговори Фандорин. — Япония започна да се модернизира през хиляда осемстотин шейсет и осма, тоест преди трийсет и седем години. От възцаряването на Петър до Полтава е минало по-малко време15. Едно време не е имало и такава държава Русия, а изведнъж като взела да се разраства, к-като тесто е набъбнала.
14
Новгород се намира на североизток от Москва, Самара — на югоизток, след нея остава само една железопътна линия към Тихия океан. Фандорин иска да каже, че прекъсването на жп връзката между Санкт Петербург и Москва не е фатално, щом остава възможност за движение на влаковете на изток, към фронта. — Б.пр.
15
Петър Първи (1672–1725) формално се качва на трона през 1682 година заедно с брат си Иван, а след потушаването на бунта на своята сестра регентка София през 1689 година ликвидира двуцарствието и се възцарява еднолично. Двайсет години по-късно при Полтава (в днешна Украйна) предвожданите от него руски войски разбиват смятаната дотогава за непобедима шведска армия. — Б.пр.