Салонът и коридорите бяха издържани в пастелни тонове, по стените блестяха копия от картини на Вато и Фрагонар в златни рамки. Толкова по-рязък бе контрастът с кабинета, където нейно сиятелство прие посетителя. Тук нищо не допускаше превземки и маниерничене — бюро със счетоводни книжа, кантонерка, етажерка с папки. Личеше си, че графинята е делова жена и не е свикнала да си губи времето напразно.
— Не се притеснявайте — рече Василий Александрович, който седна в креслото и заметна крак върху крак. — Всичко е наред. Доволни са от вас, тук допринасяте не по-малко полза, отколкото преди, в Порт Артур и Владивосток. Не идвам по работа. Просто съм уморен. Реших да си взема малко почивка, да се отпусна. — Той весело се усмихна. — Зная го от опит: колкото по-голям бардак е наоколо, толкова е по-спокойно.
Графиня Бовада се обиди.
— Това не е бардак, а най-доброто заведение в града! Моят пансион само за една година придоби блестящо реноме! Тук идват мнозина сериозни хора, които високо оценяват благоприличието и тишината!
— Зная, зная — все така с усмивка я прекъсна Рибников. — Именно затуй идвам тук направо от гарата, скъпа Беатрис. Благоприличие и тишина — тъкмо това е, от което имам нужда. Ще ви затрудня ли?
Стопанката отвърна много сериозно:
— Недейте да говорите така. Аз съм изцяло на ваше разположение — и след кратко колебание деликатно попита: — Не бихте ли искали да се отморите с някоя от госпожиците? Имам много хубавки. Гарантирам ви, че ще забравите умората.
— Няма нужда — учтиво благодари кореспондентът на Ройтер. — Може да се наложи да ви гостувам две-три седмици. Ако завържа по-особени отношения с някоя от вашите… възпитанички, това би могло да предизвика ревност и скандали. Нещо напълно излишно.
Беатрис кимна, признавайки, че събеседникът й има право.
— Ще ви настаня в тристаен апартамент с отделен вход. Той е за клиенти, готови да си плащат за пълната дискретност. Там ще се чувствате най-удобно.
— Чудесно. Естествено, ще ви се компенсират всички загуби.
— Благодаря. Освен че е отделен от основната част на къщата, където нощем понякога е доста шумно, апартаментът има и други предимства. Между стаите му има тайни врати, което може да се окаже много удобно.
Рибников се ухили:
— Бас държа, че там има и фалшиви огледала, през които може тайно да се снима. Като в Артур, помните ли?
Графинята се усмихна, но не отговори.
Рибников остана доволен от квартирата си. Отне му няколко часа да се настани, но не в обичайния смисъл на думата. Тия негови домашни грижи нямаха нищо общо с комфорта и уюта.
Когато Василий Александрович си легна, минаваше полунощ. Той си позволи царски отдих, на какъвто не се беше наслаждавал отдавна — спа цели четири часа, двойно по-дълго от обикновено.
Сричка втора, в която Маса нарушава неутралитета
Пътникът от шесто купе не разочарова Ераст Петрович. Напротив, колкото повече задълбаваше, толкова по-перспективна изглеждаше версията.
Фандорин успя да открие на гарата каруцаря, който беше откарал нетърпеливия субект от брега на Ломжа. Показанията на хубавата дама се потвърдиха — селянинът рече, че немецът наистина се е изръсил цяла стотарка.
— Защо да е немец? — попита инженерът.
Каруцарят се учуди:
— Че кой нашенец ще ти даде стотак, като не струва и петнайсет копейки? — позамисли се и додаде: — И говорът му шантав.
— Какво му е „шантавото“? — настоя да разбере Ераст Петрович, но туземецът така и не успя да обясни.
Още по-труден се оказа въпросът със сетнешния маршрут на брюнета. Началникът на гарата се оправдаваше, че не знае, дежурният мучеше и очите му бягаха, местният жандарм само замръзна „мирно“ и се направи на пън. Тогава, спомняйки си думите на своята безценна свидетелка, инженерът попита къде е маневреният локомотив.
Жандармът моментално плувна в пот, дежурният пребледня, а началникът на гарата почервеня.
Стана ясно, че машината въпреки всички правила и инструкции е подгонила пътническия влак, който бил минал час преди бързия. Лудият брюнет (мненията на свидетелите относно неговата народност се разминаваха: началникът на гарата го бе взел за французин, дежурният за поляк, а жандармът за „чифутче“) раздавал наляво-надясно толкова пари, че нямало начин да му устои човек.
Нямаше никакво съмнение — тъкмо това бе човекът, когото Фандорин търсеше.
Влакът, който странният пътник беше подгонил, трябваше да пристигне в Москва в десет без петнайсет, така че нямаше много време.