Инженерът прати телеграма до московския представител на управлението, по съвместителство началник на Волоколамския участък подполковник Данилов: да пресрещнат на гарата заподозрения (следваше най-подробно описание), в никакъв случай да не го задържат, а да пуснат след него най-сръчните цивилни сътрудници и да организират следенето, като не се предприема нищо повече до пристигането на Ераст Петрович.
Поради катастрофата движението по Николаевската железница бе спряно. По посока на Петербург се беше изпънала дълга опашка от пасажерски и товарни композиции, но пътят към Москва беше чист. Фандорин заповяда да изкарат най-новия „компаунд“18 с пет оси и се понесе на изток със скорост от деветдесет километра в час в компанията на верния си камердинер.
За последен път Ераст Петрович бе посещавал родния си град преди около пет години — тайно от всички познати, под чуждо име. Висшите московски власти не обичаха статския съветник в оставка, при това толкова не го обичаха, че дори и кратък престой във втората столица можеше да завърши твърде неприятно за него.
А след като Фандорин се върна на държавна служба, макар и без да се спазят всички формалности, се оформи извънредно странна ситуация: ползващият се с пълното доверие на правителството и облечен с най-широки пълномощия инженер продължаваше да бъде персона нон грата в московската губерния и дори при инспекционните си пътувания гледаше да не минава отвъд гара Бологое.
Но след новогодишните празници се случи нещо, което сложи край на това многогодишно изгнание и само извънредната служебна заетост бе попречила на Ераст Петрович да се завърне в родния край.
Застанал до машиниста и загледан в ярко пламтящата пещ, Фандорин си мислеше за предстоящата среща с града на своята младост и за събитието, направило тая среща възможна.
Събитието беше гръмко — не само в преносен, ами и в най-буквален смисъл. Есерска бомба бе разкъсала на парчета буквално насред Кремъл главния недоброжелател на Фандорин — московския генерал-губернатор.
Колкото и да не уважаваше покойния — недостоен и вреден за града човек, — Ераст Петрович бе разтърсен от случилото се.
Русия бе тежко болна, тресеше я треска, ту гореше, ту зъзнеше, кървава пот избиваше през порите й. И нещата не опираха само до войната с Япония. Тая война просто изкара наяве онова, което мислещите хора виждаха отдавна: империята се бе превърнала в анахронизъм, в упорито неумиращ динозавър с огромно тяло и твърде малка главичка. Впрочем сама по себе си главата беше огромна, натежала от безброй министерства и комитети, но криеше в черепа си миниатюрен и съвсем гладък мозък. Нито едно важно решение, нито едно движение на тромавото туловище не бяха възможни без личната воля на един-единствен човек, който за жалост не можеше да се похвали със светъл ум. Но дори и да беше титан на мисълта, кой би могъл във века на електричеството, радиото, рентгена еднолично да управлява гигантската страна? При това в почивките между тениса и лова?
И клетият руски динозавър залиташе, плетеше мощни крака, хилядакилометровата опашка безцелно се влачеше по земята. Отстрани го атакуваше и късаше живо месо повратлив хищник от новото поколение, а в недрата на исполинския организъм зрееха смъртоносни метастази. Фандорин не знаеше с какво трябваше да се лекува болният великан, но беше сигурен, че това няма как да стане с бомби — от сътресенията мъничкият мозък на влечугото ще откачи напълно, исполинското тяло ще се разтресе в панически конвулсии и Русия ще умре.
Както обикновено мъдростта на Изтока помогна за измъкването от мрачните и безплодни мисли. Инженерът изрови от паметта си подходящ за случая афоризъм: „Благородният мъж знае, че светът е несъвършен, но не губи кураж.“ А след него изплува и друг, вече не с теоретична, а с практическа стойност: „Ако в душата ти се надига недоволство, определи фактора, нарушил хармонията, и го отстрани.“
Факторът, нарушил хармонията на Фандориновата душа, всеки момент трябваше да пристигне в Москва, на Николаевската гара.
Дано само подполковник Данилов не се изложи…
Данилов не се изложи. Той лично посрещна петербургския гостенин, чакаше го направо на челния коловоз, където спря „компаундът“. Суровата физиономия на подполковника грееше от възбуда. Веднага след ръкостискането той започна доклада.
Не му е останал нито един добър агент — всички ги били изтеглили в мобилния отряд на тайната полиция, където и плащането е по-добро, и награди падат, и режимът е по-свободен. Затова, понеже знае, че господин инженерът няма да го безпокои за щяло и нещяло, Данилов си припомнил младините, взел за помощник своя заместник, щабротмистър19 Лисицки, много кадърен офицер — и лично проследил обекта.
18
Compound (англ.) — парна машина, работеща на принципа на многократното разширяване на парата, което позволява по-пълно да се използва енергията на разширяването и увеличава КПД-то на локомотива. — Б.пр.
19
Щабротмистър — Кавалерийско звание, десети клас съгласно Таблицата за ранговете, равняващо се на щабкапитан в армията. — Б.пр.